Избрани цитати на феноменалната балерина, покорила света
Легендарната балерина на 20 век, феноменалната Мая Плисецкия, е родена на 20 ноември 1925 г. в Москва. През юни 1934 г. постъпва в Московското училище по хореография. На 27 април 1947 г. за първи път танцува партията на Одета-Одилия в „Лебедово езеро“ на Чайковски, която се превръща в знакова за нейната биография. През 1958 г. се омъжва за композитора Родион Шчедрин. От 1960 г. е прима-балерина на Болшой театър, на сцената на който прави блестящи роли. Феноменалните й изпълнения в „Каменното цвете“, „Спящата красавица“, „Спартак“, „Жизел“ си остават емблематични. Алберто Алонсо поставя специално за нея „Кармен”, а Морис Бежар – „Болеро” и „Айседора”.
Всички роли са й емблематични, но Одета-Одилия остава в историята
Талантът на Плисецкая не с ограничава със сцената – тя е хореограф, има изяви като актриса, издава и книгата „Аз, Мая Плисецкая“, работи като художествен ръководител на Римския театър за опера и балет и Испанския национален балет в Мадрид. През 1990 г. се оттегля от сцената. По време на кариерата си е получила множество отличия в знак на признание за таланта си, сред които Ордена на почетния легион на Франция, Международна Императорска награда – Япония, Награда на Парижката танцова академия на името на Анна Павлова и много други. Тя е почетен доктор на Сорбоната и почетен професор на Московския държавен университет. На нейно име е наречена малка планета и сорт гладиоли. Мая Плисецкая напусна този свят на 2 май 2015 г.
Малката Мая с майка си и брат си
Ето някои цитати от легендата на балета:
„Хората не се разделят на раси, класи, държавни системи. Хората се делят на добри и лоши. Само толкова. Добрите винаги са изключение, дар свише.”
„Аз живях. Казвам на себе си – честно. Нито деца, нито старци, нито нашите по-малки братя – животните, не съм обиждала. Приятелите не съм предавала. Дълговете съм си връщала. Доброто съм помнила и помня.”
Със съпруга си, композитора Родион Шчедрин
„Ще ви дам съвет, бъдещи поколения. Послушайте ме. Не се примирявайте, не се примирявайте до самия край. Дори и тогава – стреляйте, воювайте, тръбете, барабани бийте… До последния миг се борете… Победите ми се дължаха единствено на това. Характерът – това е съдба.”
„А какво всъщност му трябва на човек? За другите не зная. А за себе си мога да кажа. Не искам да бъда робиня. Не искам непознати хора да решават съдбата ми. Нашийник не искам. Клетка, дори и платинена, не искам.”
Ив Сен Лоран издига Мая на пиедестал
„В изкуството не е важно „какво“. Най-важно е „как“. Трябва да стигне до всеки, да трогне душата му – тогава е истинско, иначе никак даже.”
„Не съм сигурна, че висшето проявление на ума е добротата. Добрите хора често са мачкани от пълни глупаци.”
Винаги млада и влюбена
„Искам да танцувам до сто години. Но ако не мързелуваш повече от четиридесет няма да изкараш.”
„Хората, които обичат, могат да се издигнат над обикновеното, дребнавото. Влюбените винаги живеят в друго измерение.”
