„Медии под обстрел“. Българските журналисти са подлагани на все повече заплахи според проучване

Журналистите в България са подложени на онлайн тормоз, стрес, заплахи за дела, опит за намеса в редакционното съдържание и автоцензура. Това показва проучване сред 204-ма души, които работят в български медии, направено от Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ).

Проучването е шестото поредно и се провежда анонимно, на всеки две години. Докладът за тази година е озаглавен „Медии под обстрел“. От АЕЖ уточняват, че то не е представително, но е единственото, което изследва мненията на самите журналисти.

„Медиите в България са под обстрел, не само защото сме бомбардирани от сложни събития като войната в Украйна, но и защото медиите регулярно са мишена на политическа злоупотреба“, каза председателката на АЕЖ Ирина Недева по време на представянето на резултатите .

Други проблеми според проучването, цитирано от Дневник, са непрозрачната медийна собственост и сливането на икономически и политически интереси при управлението на медиите.

Близо половината анкетирани са дали средна оценка на свободата на словото в страната, 16,2% са дали добра, около една пета я определят като „лоша“, а близо всеки десети като много лоша.

Спрямо минали проучвания повече от отговорилите смятат, че има ръст във вътрешния натиск и автоцензурата сред журналистите, като една трета от участвалите казват, че външният натиск се изразява в онлайн тормоз, обиди и заплахи в социалните мрежи и форуми на медии.

Това са нови феномени в проучванията на АЕЖ, като според някои от отговорилите това е свързано с позицията им за войната в Украйна.

Близо една десета казват, че са били заплашвани със съдебно дело, а около половината твърдят, че лично са били обект на неправомерен натиск заради работата си.

„Близо 25% си налагат автоцензура и избягват проблемни теми, защото знаят, че може да бъдат съдени“, казват от АЕЖ. От Дневник отбелязват още, че предходното проучване на АЕЖ отчита 20.8% самоцензурирали се, докато през 2022 г. процентът е вече 25.5.

Вътрешен натиск най-често се оказва от по-високопоставен редактор, който решава дадено съдържание да се свали или промени. На второ място е „принудата“ от собственик на медията. Външният натиск според проучването обикновено се упражнява от държавни, областни и общински институции, като през последните две години той се е увеличил.

Проучването е осъществено с помощта на онлайн анкета на сайта на АЕЖ-България. Участвалите са репортери, ресорни и главни редактори, собственици на медии, университетски преподаватели.