Международният наказателен съд в Хага съобщи в петък, че е издал заповед за ареста на руския президент Владимир Путин „в контекста на ситуацията в Украйна“.
Той е заподозрян във военно престъпление, свързано с “незаконно депортиране” на местното население от окупираните от Русия украински региони, както и за “незаконно прехвърляне” на украински деца на руска територия.
В официално изявление на съда в Хага се казва, че е издадена заповед и за задържането на Мария Лвова-Белова, руска служителка по правата на децата, за която се твърди, че ръководи извеждането на украински деца в Русия.
Двамата са заподозрени, че “са извършили деянията пряко, съвместно с други и/или чрез други”. Международният съд добавя, че Путин не е “успял да упражни контрол върху цивилни и военни негови подчинени, които са извършили деянията, или е позволил извършването им”.
Кремъл все още не е оповестявал свой коментар по повод издадената заповед за ареста на руския държавен глава.
Въпреки нарастващите доказателства за извършвани от руските сили военни престъпления в Украйна, Москва многократно отрича всички обвинения.
Мария Лвова-Белова е президентски комисар по правата на децата и се смята, че работи под директния контрол на Путин. Според американски източници именно тя е наблюдавала депортирането на “хиляди” украински деца в Русия.
Според изявление на американското финансово министерство от 15 септември 2022 г. действията на Белова “принудителното осиновяване на украински деца в руски семейства, т.нар. “патриотично възпитание” на украинските деца, законодателни промени за ускоряване на предоставянето на гражданство на Руската федерация на украински деца и умишленото отнемане на украински деца от руските сили”. Тогава руската служителка беше включена в американския санкционен списък.
Международният наказателен съд уточни, че макар тези заповеди за арест обикновено да се пазят в тайна, за да бъдат защитени жертвите на заподозрените, фактът, че в случая военните престъпления на руските сили в Украйна продължават е довел до решението те да бъдат огласени.
Според институцията публикуването на информацията за издаването на заповедите може да допринесе за “предотвратяване на по-нататъшно извършване на престъпления”.
