Между икономическата принуда, болните амбиции и обективната необходимост

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 65, 1990 г.
дискусия „Септември”
„ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА ИЛИ УНИВЕРСИТЕТ”
Каква ще бъде съдбата на незавършената сграда на партийния дом в Стара Загора – този въпрос, в нов вариант бе предложен в интервюто пред в. „Септември” с Пейчо Денев, зам.-председател на Общинския народен съвет, в бр. 61. От името на съвета се предлага проблемът, поради неговата сложност, да се обсъди от специалистите и гражданите в средствата за масово осведомяване,, а така също и чрез конкретни предложения до ОбНС. Идеите и становищата да бъдат предоставени на сесия на съвета, където да бъде взето и окончателното решение.
Редакцията на вестника предостави своите страници за дискусията.
МЕЖДУ ИКОНОМИЧЕСКАТА ПРИНУДА, БОЛНИТЕ АМБИЦИИ И ОБЕКТИВНАТА НЕОБХОДИМОСТ
С вълнение с запознах с интервюто на Пейчо Денев – зам.-председател на ОбНС – Стара Загора, публикувано в бр. 61 на в. „Септември”.
Колебливата позиция на ОбНС по отношение на бъдещето на огромната сграда, която му предостави БСП, не е случайна. Това колебание е продиктувано от няколко условия, които не могат да се отминат.
Първото и според мен най-важното е, че сградата не завършена и за да стане това, са необходими непосилни за ОбНС средства. Това е и първият коз да се отговори положително на примамливото предложение на Техническия университет в София.
Второ, да ме прости старозагорското гражданство (към което се числя и аз, разбира се, но у него от край време са „насаждани и отглеждани” болните амбиции за университетски център, намерили благодатна почва у отколешните исторически обусловени стремежи за град лидер в Югоизточна България. С други думи казано на фона на цялостното състояние на социалните дейности в града ни това звучи точно като поговорката” „На гол тумбак – чифте пищови”… Имам възможност да опонирам сериозно на тези амбиции поради своето положение на свидетел, работещ във Висшия медицински институт, към чиято съдба никога не съм бил безразличен, и на потърпевш – жител на града с толкова много и стародавни социални проблеми.
Не че ВМИ и ВИЗВМ кадрово и професионално не отговарят на определението за висше учебно заведение. Не че нямат материална база за учебна и научна дейност. Но не всичко е еднозначно. Точно старозагорското гражданство знае и най-вече чувствува с цената на какви лишения и жертви бяха строени, все още се строят и не се знае кога ще се завършат окончателно корпусите на тези институти. Това всъщност е и една от причините (за лошо или за добро) да не се дострои и въпросният бивш партиен дом. За съжаление трудолюбивите и търпеливи граждани на Стара Загора не за първи път са жертва на мегаломанските амбиции на управниците си, хитро експлоатиращи болезнените престижни комплекси на старозагорци. Да припомням ли, че съвсем доскоро по най-демагогски начин на всички нас, които с право се оплаквахме от липсата на социални придобивки, се отговаряше, че: „да, това е така, но за сметка на това, вие, драги граждани, трябва да се гордеете, че живеете в град, който дава значителна част от националния доход, че имате гиганти като „ЗЗУ” и т. н. И ние се гордеехме, въпреки че иначе нямаше, (а и сега няма) достатъчно магазини, жилища, детски градини, че и площад дори… „И това ще стане, потърпете” – успокояваха ни, докато се разбра, че така и няма да стане. Сега вече и да се открият нови магазини – те няма с какво да се запълнят.
Целта на това ми отклонение беше да покажа на тези, които бързо взеха да забравят, че именно мегаломанските и с нищо необосновани амбиции поведоха Стара Загора и страната ни до това нерадостно положение, а сега сме на прага на нова подобна стъпка. Пак на гърба на старозагорските данъкоплатци, чакащи конкретни социални придобивки, лежи бремето на все още незавършените строителства на двете висши учебни заведения в града. Трябва ли да се припомня, че студентите от ВМИ все още нямат нито стол, нито общежитие, а само пригодени за това, неотговарящи на съвременните изисквания сгради. За модерни закрити спортни съоръжения засега и дума не може да става.
Чудесно, ще имаме „международен технически университет”, „бизнес-център” и други впечатляващи „купешки” и модерни неща, но кой е този, който претендира за съвременно висше обучение от световен ранг и ще дойде само за да ползува наличната сграда? Та нали същите тези студенти, а да не говорим за чужденците и кандидат-бизнесмените, ще трябва да имат съвременни общежития, условия за хранене, развлечения и спорт? Или пак ще жертвуваме интересите на свикналия с тегобите, лишенията и началническите недомислия старозагорец, като му обясняваме, че така ще се повиши реномето на града?!
Може мнението ми да е крайно или неправилно, но в едно съм сигурен – бъдещето на прекрасната сграда в центъра трябва да се реши не от отделни личност, както винаги ставаше в миналото, а от обществеността. И това е третото условие. Обществеността вече изрази своето становище и ако според П. Денев 15 хиляди подписа са малко, то тогава ОбНС може да направи допитване. Но никой не може да отрече, че има крещяща нужда тази сграда да се превърне в център за дейност на културните институти и духовния живот на общината. Тук имам предвид и огромния научен (в това число и технически) потенциал, който ще е ощетен, ако този дом не задоволи и техните нужди от наличие на средище както за ежедневни срещи, така и за дискусии и научни форуми. Превръщането на част от дома в място с възможности за международни конгреси и конференции ще донесе и търсената печалба.
И да бъдем нащрек! Да не позволим канцелариите, предназначени за едни, да си останат пак канцеларии, макар и за други…
Предоставянето на бившия партиен дом на ОбНС – Стара Загора, е вече факт. Какво ще е бъдещето й зависи от будната съвест и трезвата мисъл на истинските й собственици – старозагорските граждани.
Д-р Валери НИКОЛОВ
ст. асистент – ВМЕ – Стара Загора