Между истината и слуховете за една доскоро „златна“ фамилия

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща“, брой 14, 1990 г.
НЕ МИНЧО, А ТЕНЧО, НЕ БИЗНЕС, А СИРОМАШКА РАБОТА
МЕЖДУ ИСТИНАТА И СЛУХОВЕТЕ ЗА ЕДНА ДОСКОРО „ЗЛАТНА“ ФАМИЛИЯ
От доста време в региона упорито се носи слухът, че г-н Минчо Йовчев дори и да се раздели с политическата си кариера, ще преуспее в сферата на бизнеса. Щял да открие фирма за производство на спринцовки за еднократна употреба в Мъглиж, а оттам до гарантираното забогатяване е по-малко от крачка. Само че и този път се оказа, че слухът е меко казано преувеличен. Или направо неверен… Първите думи за фамилията чух от мъглижкия строител Ганчо Тенев и те се отнасяха за брата – Тенчо Йовчев: – Преди две-три години той и ловната дружинка бяха организирали хайка и избиваха кучетата от махалата. Който не беше съгласен кучето му да опита куршума, беше сплашван здраво. И на мен Тенчо пищов ми вади и макар че му викам: „Туй да не ти е 23 септември!“ – застреляха животното. Следващият разговор за предполагаемите дейности на Минчо Йовчев и сие се опитах да подхвана в ресторанта, носещ някакво революционно име, но освен няколко звучни псувни по адрес на сервитьорката нищо конкретно за фирми, за ферми или за каквото и да било не разбрах. Или хората се пазеха, или в разправяното наляво и надясно в Стара Загора нямаше зрънце истина… Председателят на СДС в Мъглиж също беше категоричен – нищо вярно в слуховете. Все пак отец Павел ме изпрати направо при извора, при първия братовчед на Минчо Йовчев – пак Минчо, само че член на Зелената партия в града. -В Стара Загора прекалено много надуват нещата – в един глас възкликнаха Недка и Минчо Тенчеви – във Велико Търново наистина има предприятие за еднократни шприцове – „Момина крепост“ и обурудването като всичко западно е на ниво. Говори се, че в Тулово ще се открива подобна частна фирма и ръководството ще поеме братът на Минчо Йовчев – Тенчо. Докъде са се придвижили работите не знам, но за частен бизнес в големи мащаби и дума не може да става. По-скоро – сиромашка работа… Продължаваме да „разнищваме тайните“ на рода на чаша прясно мляко. Вуйчото, т. е. бащата на Минчо и Тенчо, е бил много строг във възпитанието на синовете си. Може би затова те не са ползували никакви облаги от режима, макар да са го подкрепяли. Дори дъщерята на Минчо Йовчев след неуспеха при първото си кандидатствуване е отработила едната година във „Вторични суровини“ – баща й така и не използувал никакви връзки. На вилата им приятели и роднини на ръце бъркали бетона, а отклонението на една бетонобъркачка не е струвало нищо на първия човек в областта… -Братовчедите не знаят що е далавера и нямат грабени пари. 20 хиляди заем дължат на държавата. Виж, това, че с тяхното изпращане в „девета глуха“ други от висшия ешелон ще скрият много неща, е друг въпрос. Явно, Минчо е избран за изкупителна жертва на грешната си партия и съм сигурен, че няма да се поколебаят да изперат пешкира с него… След това стана дума за хипотетичната ферма, за която преди време се е говорело усилено, за затворения характер на Минчо, за сприхавостта на Тенчо, за издигането им в професиите им и в партийната йерархия, за сегашната изолация. Днес слухът има превес над истината. И фамилията Йовчеви не е единствената засегната от него. Само да не стане като за крушката и нейната опашка.
Георги ГЕРЕНОВ