Здраве

Ментата – плаж, шезлонг, газирани мехурчета и много здравословни ползи

Навсякъде се шири мнението, че алкохолът е вреден за здравето ни, а и от него се напълнява. Така е, но не и когато е в малки количества, а ако е и на растителна основа, „къс пас“ си е направо лековит. Ще си говорим за питието мента, за което още като стане дума, във въображението ни изниква плажен шезлонг, море, изпотена голяма чаша с дрънкащи вътре ледчета, сламка, газирани мехурчета и свежия вкус на зеленото питие. Толкова любимо и приятно в летните горещини. Уговорката е напитката да е направена наистина от билката мента, а не само с химия и есенция.

[ad id=“225664″]
Напитката е сладка, съдържа захар и това значи, че се усвоява по-бързо в кръвта, което предполага към по-скоростното му действие.

[ad id=“263680″]

Ментата има множество ползи за човешкия организъм. На първо място е ефектът ѝ спрямо стомашните болки. Тя ги облекчава за минути, което я прави силен лек срещу гастрит.

Това чудно питие има още толкова много ползи, че е трудно да се изредят в няколко изречения. Ментата влияе чудесно на гърлото, облекчава болката там и премахва раздразнението. Ефективна е срещу сухата кашлица.

С мента могат да се постигнат чудеса с нервното раздразнение. Тя успокоява, придава чувство за сигурност.

Ментата е чудесна със сода, със Спрайт, някои я консумират със студено прясно мляко, като винаги е добре вътре да пуснете няколко бучки лед. Тя присъства и в много варианти на различни коктейли и винаги е желана

С тази алкохолна напитка обаче трябва да се внимава, защото човек много бързо и неусетно може да се напие. А когато се стигне до напиване, вредите стават повече от ползите.

Макар алкохолът в нея да е само 20%, тъй като е сладка, с нея бързо се напиваш, почти неусетно. Затова пийте малко и за удоволствие, като не посягайте към питието, ако се надявате то да излекува здравословните ви проблеми. Да не забравяме, че на пазара има и безалкохолна мента, но ако пиен такава винаги е по-добре да си направим напитка с пресни листа от растението мента.

Красимира Янкова