Мерц, Макрон, Стармър. Кои са лидерите, които ще защитават Европа от Путин след промяната в САЩ
20 години провокации и хибридни атаки, 10 години окупация на Крим и Донбас и три години война в Украйна не успяха да накарат Европа да повиши отбранителния си капацитет.
Това направи за един месец Доналд Тръмп, след като неговата администрация даде да се разбере, че ще търси затопляне на отношенията с изолираната Русия и може да намали или напълно да преустанови военното си присъствие в Европа.
Това накара няколко от европейски лидери, чиито страни разполагат със значителни отбранителни способности, да излязат на преден план и да се заявят като основните противници на имперските амбиции на Владимир Путин.
Това бяха президентът на Франция Еманюел Макрон, премиерът на Великобритания Кийър Стармър, фаворитът за бъдещ канцлер на Германия Фридрих Мерц и премиерът на Полша Доналд Туск.
Кой от тях ще се превърне в „новия лидер на свободния свят“ е въпрос за един милион долара.
Еманюел Макрон
След като Ангела Меркел се пенсионира през 2021 г., нейната лидерска роля в Европа пое Еманюел Макрон. Това стана на фона на три факта: личните качества на френския президент, традиционното лидерство на Франция и Германия в Европа, и липсата на алтернатива.
След началото на войната в Украйна през февруари 2022 гласът на Макрон стана един от най-решителните в подкрепа на Киев сред държавите с най-голяма военна мощ в ЕС и НАТО.
От него, още преди година, дойде и първото предложение за евентуално изпращане на европейски войски в Украйна след прекратяването на военните действия. Днес то е основна точка в плана на европейските лидери за гаранциите за сигурност след края на войната.
В момента той е и водач на обединението между Европа и Великобритания за помощ на Украйна и засилването на отбраната на страните от ЕС. Той беше и първият европейски лидер, който се срещна с Тръмп в Белия дом след началото на втория му мандат и първият лидер, който организира срещи с европейските си колеги.
От години той говори и за обща европейска армия, която да гарантира сигурността на континента, а преди дни допусна използването на ядрения арсенал на Париж с тази цел.
Макрон е ограничен от вътрешнополитическата ситуация във Франция. Той свика извънредни парламентарни избори през юли 2024 г., но вместо да получи по-широко мнозинство, се оказа в по-лоша ситуация, отколкото преди вота. Той ще остане в Елисейския дворец най-късно до 2027 г., когато трябва да изтече вторият му мандат начело на страната.
Киър Стармър
Другият силен и влиятелен глас в Европа засега е този на британския премиер Киър Стармър. Той беше вторият, който се срещна с Тръмп и вторият, който събра колегите си от Европа на среща, родила и първия план за Украйна, и за отбраната на континента – евентуално без САЩ.
Въпреки опита да бъде мост между Украйна, Европа и САЩ, Стармър не продължи политиката по смекчаване на тона срещу Путин, предприета от Тръмп. Той продължава да нарича Русия „най-голямата заплаха за националната сигурност“ след края на Втората световна война.
Стармър пое управлението в Лондон в средата на 2024 г. след разгромна победа над Консервативна партия. Още в първите си месеци във властта обаче няколко скандала отнеха огромна част от подкрепата за лейбъристите.
В същото време предприетите промени като увеличаване на социалните плащания или строеж на милиони домове засега не дават резултат, а според Bank of England икономиката на страната се е представила по-зле от очакваното и е спряла растежа си между октомври и декември 2024 г.
Фридрих Мерц
Като канцлер на Германия Олаф Шолц не успя да се наложи като основен движещ фактор за политиките в Европа.
Неговата нерешителност, особено по отношение на подкрепата за Украйна и по темата за бързо повишаване на отбранителните способности на Берлин, беше многократно критикувана. С недоволство беше посрещнато и слабото икономическо развитие в страната.
В крайна сметка управляваща му коалиция се сгромоляса в края на 2024 г., а последвалите предсрочни избори върнаха на власт Християндемократическия съюз (ХДС).
До момента неговият лидер и фаворит за нов канцлер Фридрих Мерц излезе с много остри позиции както срещу Путин, така и срещу действията на Доналд Тръмп и неговата администрация. Той обяви път към пълна независимост на отбраната на Европа от САЩ и много по-категорична подкрепа за Украйна. Мерц вече предложи амбициозен план за разходите на федералното правителство, които включват и значително увеличаване на разходите за отбрана.
Последните информации показват, че най-вероятното следващо правителство ще бъде коалиция между ХДС и социалдемократите на Шолц. В него се очаква на преден план да излезе настоящият министър на отбраната Борис Писториус, който има много твърда позиция срещу Русия.
Доналд Туск
Ако има държава в рамките на ЕС, която има значителен отбранителен капацитет, развиваща се икономика и непроменяща се твърда позиция спрямо Путин и опасността от руска инвазия, то това със сигурност е Полша.
След началото на войната през 2022 г. Варшава е дала военна помощ в размер от около 0,8% от БВП, което я нарежда веднага след трите балтисийски страни, Дания, Финландия и Швеция.
Лидерът ѝ Доналд Туск обяви намерение за изграждане на половин милионна армия на страната, която към момента наброява 200 хил. души, заедно с търсенето на възможност за придобиване на ядрени способности заради руската заплаха.
Страната харчи най-голям дял от БВП за отбрана от всички членки на НАТО и има една от най-големите и добре подготвени армии в Европа.
„Недостатъкът [на Европа] се изразява в липсата на воля за действие, в липсата на увереност, а понякога дори в страхливост. Но Русия ще бъде безпомощна срещу обединена Европа“, каза Туск.
Въпреки желанието му за развитие на отбранителните способности на Европа, полският премиер държи и на запазването на възможно най-добрите отношения със САЩ.
Следващите парламентарни избори в Полша трябва да се проведат през ноември 2027 г. Най-голямата опозиционна партия в страната е „Право и справедливост“, а тя също има остра позиция спрямо Путин и дори призовава за прекъсване на дипломатическите отношения с Москва.
Европа и двете й групи
Останалата част на Европа е разделена най-общо на два лагера. В единия са твърдите съюзници на Украйна, които залагат на развитие на самостоятелна отбранителна способност в рамките на ЕС. В тази група различните страни предлагат различни подходи, но крайната цел е една и съща.
В другата група са страните, които са настроени най-приятелски спрямо Русия – Унгария и Словакия.
България до момента няма позиция, въпреки че лидерите на основните политически партии се обявиха за по-големи инвестиции в отбрана. Не всички от тях посочват Русия за най-голямата опасност за сигурността на страната.
България продължава да е коридор за доставки на газ от Русия към Европа. Тя е с нереформирани служби, които системно се провалят в разследването на руски саботажи на територията ѝ.
Recent Posts
