Камерен концерт от цикъла „Музика без граници“ с участието на Мариана Пенчева, мецосопран, и Василена Атанасова – роял, очаква почитателите на това изкуство от 19 часа в събота в Старозагорската опера.
Кариерата на мецосопраното Мариана Пенчева се развива на големите световни сцени и българската публика рядко има възможност за среща с големия й талант и златния й глас.
Родена е на 17 януари 1966 г. в Пловдив. През 1990 г. завършва Националната музикална академия в София при Мати Пинкас. През 1992 г. специализира при Александрина Милчева в Българската академия за музика и изкуство в Рим. Пее в „Ла Скала“ в Милано, „Сан Карло“ в Неапол, Палермо, Рим, Болоня, Венеция, Торино, Модена, София, Париж, Мюнхен, Цюрих, Лондон, Мадрид, Севиля, Токио, Осло, Страсбург.
Лауреат е на международните конкурси „Виоти“ във Верчели (1989), „Вердиеви гласове“ в Бусето (1991) и „Лучано Павароти“ (1992). През 1991 специализира във Верона, а през следващата година посещава класа на Александрина Милчева и Академия „Борис Христов“ в Рим. Певицата работи с най-великите диригенти на нашето време като Рикардо Мути, Рикардо Шаи, Даниел Орен, Густав Кун, Золтан Песко, Даниеле Гати, Карло Рици, Нело Санти и Ричард Бониндж. Впечатляващ е дебютът на Мариана Пенчева на сцената на Миланската „Ла Скала“ през 1993 г. в операта „Весталката“ на Спонти с диригент Рикардо Мути. Под неговото ръководство следват участията във Вердиевите опери „Риголето“, „Набуко“, „Силата на съдбата“ и „Бал с маски“, както и „Хофманови разкази“ на Жак Офенбах.
В неаполитанския театър „Сан Карло“ през 1994 г. Мариана Пенчева участва в постановката на „Бал с маски“ от Верди редом с Лучано Павароти. Следват „Лоенгрин“ на Вагнер, „Селска чест“ на Маскани, „Танхойзер“ на Вагнер, „Адриана Лекуврьор“ на Чилеа. Българката е предпочитан гост на сцените на италианските оперни театри в Рим, Болоня, Палермо, Катания, Торино, Венеция, Триест, Парма, Арена ди Верона, Пезаро и др.
Извън Италия Мариана Пенчева е пяла на много от най-престижните сцени – Мадрид, Париж, Мюнхен, Лондон, Брюксел, Севиля, Цюрих, Лас Палмас, Сан Диего, Страсбург, Токио, Буенос Айрес и Сеул.
Споделя, че по време на спектакъл се забавлява и в никакъв случай не се страхува. Ако има проблеми, разрешава ги предварително: „Защото за мен е задължително в момента, в който изляза на сцената, да мога да се отпусна и да се забавлявам. Просто да ми бъде приятно. Ако операта е драматична, тогава забавление естествено няма, а повече е преживяно удоволствие, че аз съм на сцената и заразявам хората с моята емоция.“
Убедена е, че човек не може да върви напред в своя път, ако не се изгради като личност и ако няма характер. „Аз не вярвам в случайностите и смятам, че човек без силен характер и воля не може да успее да направи нещо голямо в живота. Да преследва своите цели, да се самоусъвършенства докрай. Смятам, че характерът е най-важното нещо, за да можеш да вървиш напред. Когато човек знае какво иска и по какъв начин да го постигне, не е чак толкова трудно. Изправяш се пред различни предизвикателства, посрещаш ги ден след ден и това е“, размишлява певицата.
