За мечтите и надеждите на българина, които не се сбъднаха

Вече не знам докъде сме стигнали в забравянето и най-простите истини. Понякога ми се струва, че забравихме най-елементарната— тази, че нормалният човек има две ръце. Но как да не забравим, като вече 45 години българинът е еднорък ЛЕВИЧАР! Вече толкова десетилетия изминаха, откакто той се раздели е десницата си и привикна със съдбата на еднорък народ.

[ad id=“225664″]

Уважавам левичарите, сред тях има талантливи хора, но пак, да ме простят – твърде много леващина насътвориха в българската политическа история. Пък и да беше само леващината. Много по-лоши неща се извършиха под кървавите, т.е. кьрвавочервените левичарски знамена.

Но станалото — станало. Виновните рано или късно ще си понесат заслуженото. Днес ме вълнува друго. И не знам как да си го обясня. Дали е намесата на извънземни същества или пък с тази на земните им представители — екстрасенси, психотроници, телекинетици…. Не знам, но никой не иска да поеме отговорност за чудото. А то си е истинско чудо — на мястото на отсечената преди по вече от четири десетилетия ръка на българина му прораства нова ДЕСНИЦА.

[ad id=“263680″]

Вярно е, че сме в дълбоко кризисно униние и безверие. Вярно е, че на българския политически небосклон е надвиснало мрачно отчаяние и незапомнена безпътица. Дори не можем да се зарадваме на чудото, нямаме дъх да го приветстваме така, както то заслужава.

Не съм, както казах, против левицата и левичарите. Би било ново престъпление този път да бъде отрязана пък тя, както преди беше постъпено с десницата, със здравата, съзидателната десница на българина. Грешките на миналото – да останат в него! Един народ, когото съдбата е лишила от животворяща десница, е народ-окаяник. Всеки от нас го изпитва на собствения си гръб. Плодовете на ампутацията са горчиви, нейният урок е трагично суров.

[ad id=“236993″]

Трагичен не само за левичарството, а за целия народ е неговият исторически крах, неговото главоломно падение. Затова народът ни днес няма друго спасение, няма друга надежда освен една — надясно! Той бързо го разбира, разбира го не с дни, а с часове. ДЕСНИЦАТА — тя е спасителната му вяра!

Само силата може да го изведе от бедата. Силата на разумната народна воля, превърната в ясна и последователна политическа воля. А разумната воля е истински добрата воля.

Десетилетия наред маркс-ленин-сталинци и техните дребни послушници жестоко ни притискаха към земята с чатал върху врата и проповед за равенство и като ни експлоатираха до оскотяване, в същото време ни плашеха с безсърдечния експлоататор — буржоа, капиталист, империалист и други подобни.

[ad id=“236999″]

Не твърдя, че богатството само по себе си облагородява, но твърдя, че то е единствената сигурна основа за всяко по-нататъшно хуманизиране на човека. Родната ни история също го доказа. Бедността и особено диктаторско-тираничното смазване на порива у човека да я победи, не само не премахна злото в българското общество, а напротив, създаде идеалните условия за безчовечния червен тоталитаризъм с цялата му палитра от най-брутални до най-изтънчени злини.

Нещо повече от обнадеждаващ факт е, че въпреки непоправимите или трудно поправими вреди, нанесени на българското общество от тоталитаризма, който намери питателна почва и пожъна щедри плодове в лоното на българското левичарство, политическото съзнание на българина успя да съхрани своя демократизъм и в новата политическа ситуация разкри и доказа жизнеността си. Роди се политическата ДЕСНИЦА.

[ad id=“237001″]

Тя не идва за разправа с левицата Тя идва, за да спаси този все още еднорък народ от стисналата го за гушата жестока криза. Тя идва, за да предложи опора в своите творчески, съзидателни и обновителни сили. Достатъчно дълго комунистическата левица размахваше и стоварваше железния си юмрук наляво и надясно. Вместо това новата ДЕСНИЦА протяга разтворена, крепнеща и грижовна длан.

Както обикновено световните процеси протичат в нас по-бавно и с известно закъснение. Ние мъчно избираме посоката, но щом веднъж, я изберем, трудно можем да бъдем отклонени от нея. Днес тази посока е — надясно! Народът я улавя с верния си инстинкт и живото си политическо чувство. Никой не е в състояние да го отклони от нея. Нито левичарското парламентарно мнозинство, нито левичарското правителство. Никакви институции не могат да спрат народното движение, защото то ги създава и то ги унищожава. Днес те вече са стари и ако не откликнат на новите му потребности, народът ще ги помете и ще създаде на тяхно място нови, съответствуващи на сегашните му  потребности и бъдещите му въжделения.

[ad id=“238430″]

Българинът иска да положи съдбата си в дланите на своята нова ДЕСНИЦА. И то ще го стори по-скоро отколкото комунистите и техните наследници левичарите -бесеписти предполагат. По-скоро дори, отколкото вярва самата опозиция.

Българинът се разделя трескаво с илюзиите си, привързали го за десетилетия към съсипителната колесница на левичарството. Той вече навлиза в биополето на ускореното си развитие и разбира, че няма повече време за губене. В пясъчния часовник на левичарството изтичат последните песъчинки.

Възкръсналата като птицата феникс политическа ДЕСНИЦА расте и крепне. И тя ще го изведе на спасителния бряг в този трагичен за него исторически момент.

1990 г., вестник Ден