Мигат предупредителни светлини. Как се променя икономиката на Русия заради войната
Цените на млякото, картофите и маслото в Русия се покачват. Търговците на дребно засилват охраната си, за да предотвратят кражбите от магазините. Лихвите по ипотечните кредити се покачват, защото продажбите на нови апартаменти рязко намаляват.
Повече от 1000 дни, след като Москва започна пълномащабната си инвазия в Украйна, Русия промени икономиката си така, че да захранва военните усилия и да се справя със западните санкции.
Правителствените разходи за производство на танкове, ракети и военни униформи стимулираха икономическия растеж в цялата страна. Извънредно високите заплати и бонуси за войниците доброволци, както и обезщетенията, изплащани на вдовиците, изпратиха поток от пари в по-бедните региони.
От друга страна, инфлацията се покачва неимоверно. Централната банка опитва да я укроти, като през октомври повиши основния лихвен процент до 21%, което е най-високото ниво от над 20 години насам.
Експертите твърдят, че предупредителните светлини мигат. Има опасения за нарастваща вълна от корпоративни фалити, тъй като компаниите повишават заплатите, борейки се да привлекат служители от свиващия се трудов резерв. Междувременно лихвите по ипотечните кредити, повишени от Централната банка, отблъскват купувачите на жилища във все повече региони.
„Пазарът е мъртъв“, казва пред рускоезичната телевизия на Радио Свобода „Настоящее время“ агент по недвижими имоти, пожелал анонимност, за да избегне проверки от властите. „В момента е замрял и нищо не се случва.“
Икономическият растеж „безспорно се забавя“, казва Лаура Соланко, старши съветник в Института за икономика в преход към Финландската банка.
По думите ѝ „икономиката е прегряла и темпът на растеж трябва да се забави“. „Но много бавният растеж – или липсата на какъвто и да е растеж – не означава, че икономиката е на път да се срине. Означава, че ще има забавяне на инвестициите и съкращаване на някои публични разходи през следващите тримесечия.“
Държавните разходи за войната доведоха до ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 3,6% през миналата година въпреки мащабните западни санкции и усилията за прекратяване на търговията с Русия. Прогнозите за тази година предвиждат икономиката да нарасне с 3,9%.
Междувременно безработицата спадна до 2,4% през септември, като недостигът на работна ръка спомогна за повишаване на заплатите.
Високите лихвени проценти се отразиха не само на пазара на недвижими имоти. Заради нарастващия корпоративен дълг на компаниите им е все по-скъпо да вземат заеми, за да разширяват дейността си или да повишават заплатите, ако искат да привлекат служители, които избират да се запишат да се бият в Украйна. В някои региони мъжете получат равностойността на едногодишната си заплата само за това, че са се записали в армията.
Сред бизнес лидерите и корпоративните ръководители недоволството от Централната банка вече изплува на повърхността.
Сергей Чемезов, директор на държавния индустриален конгломерат „Ростех“ и съюзник на президента Владимир Путин, се оплака, че високите лихвени проценти са „сериозна спирачка за по-нататъшния индустриален растеж“.
„Консервативната финансова политика може да доведе до стагфлация“, каза Чемезов.
„При сегашните лихвени проценти за компаниите е по-изгодно да спрат развитието си, [и] дори да намалят мащаба на дейността си и да вложат средствата си на депозит, отколкото да извършват дейност и да поемат свързаните с нея рискове“, каза през октомври Алексей Мордашов, свързан с Кремъл олигарх, който оглавява най-голямата стоманодобивна компания в Русия.
Чемезов и други бизнесмени предупредиха и за увеличаване на корпоративните фалити.
Самата Централна банка очаква забавяне на растежа поради повишаването на лихвените проценти. През 2025 г. се очаква растежът да се свие с 0,5-1,5%.
Според експерти има опасност политиката на Централната банка да доведе икономиката до стагфлация – комбинация от забавяне на растежа и висока инфлация. Свързан с правителството мозъчен тръст предупреждава за това в доклад, публикуван на 13 ноември.
„Настоящото високо равнище на основния лихвен процент и посочените перспективи за по-нататъшно увеличение създават риск от икономически спад и срив на инвестициите в близко бъдеще“, се казва в доклада.
Ръководителят на централната банка Елвира Набиулина защити някои от фискалните политики на институцията и се опита да успокои критиците. Тя отхвърли опасността от стагфлация.
„Руската икономика се намира в повратна точка и през следващите месеци може да се очаква забавяне на инфлацията“, каза тя.
Според Янис Клуге, експерт по руската икономика в Германския институт за международни отношения и сигурност, Москва няма да има нищо против някои фалити, тъй като те са „необходими, за да се контролира инфлацията“.
Според него фалитите „би трябвало да помогнат и за набирането“ на мъже, които да се бият в Украйна, тъй като руснаците, „които не могат да изплатят дълга си, е по-вероятно да се съгласят“ да се запишат в армията.
„Като цяло икономическата ситуация за Русия ще стане много по-сложна“, каза Клуге.
„В продължение на почти три години изглеждаше, че всички забогатяват в тази война. Но сега става ясно, че това няма да се случи и ще има цена, която трябва да се плати.“
Recent Posts
