Милосърдие – Доброто не може да се измери с пари

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 28, 1991 г.
МИЛОСЪРДИЕ
ДОБРОТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗМЕРИ С ПАРИ
„Неотдавна чух по радиото за едно момче сирак. Исках да му помогна, но не успях да открия адреса му. Тази идея – да подпомогна един самотен човек да се чувствува по-сигурен в това трудно време, не ми даваше мира. Със съдействието на близки хора отидох в Дома за девойки в Стара Загора. Казах на директорката молбата си. Имах и няколко условия -детето да бъде кръгъл сирак, да се учи добре, за да може с парите, които дарявам, да продължи образованието си или до навършване на 20 години да не ги ползува без мое знание. така се запознах с една девойка, която ще бъде първото старозагорско момиче, което ще получава учредената от мен месечна стипендия от 100 лева, докато завърши висше образование. От няколко месеца вече се срещаме с нея, опознаваме се, запознах я и с моето семейство. Искам тя да почувства не само материалната помощ, но и чисто човешка грижа и внимание…“
Валентина Диманова, учредителката на специална стипендия за сираци, има своя философия, с която обяснява решението си. Според нея парите никога не стигат на човек – самата тя го е разбрала, защото по-рано е получавала 120 лева, сега – над 500, и колкото имаш, по ти се иска да имаш. Нейното семейство материално не се отличава кой знае колко от средностатическото българско семейство. Имат това, което необходимо за нормално съществуване и един заем от 14 хиляди лева към ДСК за изплащане на жилището си. Но според Валя доброто, което човек прави, не може да се измери само в имането, в парите. На този свят човек трябва да остави и нещо за другите – те и страданията. На много от тях Диманова помага – най-ефективно чрез магията на ръцете й се лекуват неврологични, нефрологични, гастроенетерологични и сърдечно-съдови заболявания. Силата на своето биополе Валя разбира най-напред чрез децата си – обикновено болното дете се успокоявало в прегръдката на майката. Баба й – също народна лечителка, насърчавала внучката, която съвсем не отделяла кой знае какво внимание на „способностите си“. Но лечебните свойства на ръцете си Валентина осъзнава едва след като тя самата търси помощта на известната Джуна – по-късно нейна първа учителка. – Мои пациенти бяха отначало най-близките хора от семейството ми – разказва Диманова, – но тогава живеех в село Калояновец, а в село акустиката е голяма – разчу се и хората тръгнаха. Отначало се съпротивлявах, но след това се предадох в ръцете на лекарите. Започнахме изследвания, наблюдения от специалисти, назначена бе специална комисия. Резултатите бяха насърчаващи и със заповед на министъра на здравеопазването бях назначена на работа във ВМИ в Стара Загора. Работихме съвместно със специалистите от института, което бе много интересно за мен, но от тази година такъв щат няма и трябваше да напусна. По-рано имах повече пациенти, сега хората се смущават, като знаят какво значи българска фирма. Но аз работя с нормирани цени, само с уточнена от лекар диагноза и преценявам сама дали бих могла да помогна. Валентина Диманова е създава свой порядък и система. Има болни, с които работи от години, тъй като някои от заболяванията се нуждаят от продължително лечение и ефектът от биолечението не може да се търси веднага. Затова е въвела за всеки пациент табулограма, от която могат да се проследят историята на заболяването и резултатите от лечението. – Искам и ако мога да помогна на хората, съм доволна – продължава разказа си Диманова. – Всеки, който е усетил благодарността на излекувания човек, може да ме разбере. Но за тези неща е трудно да се говори – те трябва да минат не само през ръцете, но и през сърцето. Разбирам колко е трудно сега на много хора, някои, за да оцелеят, трябва да им се помогне. Аз давам още един шанс – всеки последен четвъртък от месеца приемам безплатно социално слаби – инвалиди, пенсионери, многодетни семейства. Това, което Валя прави за хората, е може би „капка в морето“, но неговата стойност не бива да се мери с аршин. Защото така разбира своя човешки дълг Валентина Диманова, момичето, което преди 12 години напуска Оренбург, за да дойде тук – в Стара Загора, и да създаде свое семейство.
Недялка ФИЛИПОВА