Митинг-концертът на Слави Трифонов събра десетки хиляди на Орлов мост

Митинг-концертът започна с интродукцията на песента „Студио Хъ“ и след това думите на Слави:

„Вижте ме – аз не съм Слави Трифонов от Телевизията. Аз съм Станислав Тодоров Трифонов от Плевен. Български гражданин. Аз съм висок метър и 98 и тежа 110 килограма, но никога не съм подозирал, че ще се почувствам толкова силен. А тази вечер се чувствам ужасно силен. Заради вас. Чувствам се един от многото. Един от тези много. Един от вас. От тези, които изпълват със смисъл и съдържание думата „суверен“. Френска дума. Тя означава – този, който олицетворява суверенитета – върховната власт. Вие сте върховната власт в тази държава. Опитват се да ви внушат, че това е или парламентът, или правителството, или президентът. Но всъщност вие сте суверенът. А те са ваши служители. И ако някой от тях не го е разбрал, тази вечер – 29 октомври 2016 г. ще го разбере. Болезнено ще го разбере. Те се мислят за богоизбрани. За аристократи. За нещо повече от всички останали. А не са. Те ще съществуват такива, каквито са, докато ние им го позволяваме. Не ви ли омръзна?“

„Нема такава държава“ беше първото изпълнение на сцената, последваха: „Боят настана“, „Жив е той, жив е“, „Назад, назад, моме Калино“, „NO MERCY“, „Писна ни от овце“, „Къде си вярна, ти, любов народна“, „Де е България“, „Не съм избягал“, „Кой уши байряка“, Химна на България и „Моя страна“.

Пред събралите се десетки хиляди граждани говориха членовете на Инициативния комитет. Публикуваме част от техните думи.

Ивайло Вълчев: „Аз съм един от вас – един от хората, които смятат, че когато животът ни и страната ни не са такива, каквито искаме, не е достатъчно просто да го казваме или да се оплакваме.
Аз съм един от вас – един от хората, които вярват, че никой няма да ни подари никаква промяна просто така. Слабите заслужават това, което им дадат. Силните заслужават това, което поискат и си вземат сами. (…) Тогава, когато на власт са лъжци и крадци, тогава, когато беззаконието се е превърнало в закон, съпротивата вече не е просто възможност, а задължение. Ние имаме оръжие.
Думата „Да“, отбелязана три пъти в гласуването за референдума, е нашето оръжие. Ще бъде ли България такава, каквато ние я искаме: Да! Да! Да!“

Иво Сиромахов: „Преди 25 години мислех, че свободата е даденост. Че е нещо, което никой не може да ни отнеме. Но след толкова разочарования и огорчения, след толкова разбити илюзии, вече знам, че свободата не е дадена на всички. (…) Пазете я, грижете се за нея, защитавайте я от онези, които искат да ви я вземат. Защото свободният човек е непобедим!“

Тошко Йорданов: „В този момент всички ние заедно творим история. Ако след една седмица излезем и гласуваме масово, ако гласуваме с „Да“, ние ще променим историята на България. След 10, 15 или 20 години нашите деца ще учат за този референдум в учебниците. Ако просто бъдем свободни граждани, ако направим елементарното усилие да гласуваме на референдума на 6 ноември, ще поставим началото на истинската демокрация. Защото демокрацията означава точно това – гражданите да решават. В деня на Референдума всички ние ще имаме задължението и властта да изринем старото и да сложим новото начало. “

Краси Радков: „Наслушах се на обещания, нагледах се на лъжи и изпитах много разочарования. (…) Писна ми да бъда безгласна буква. Писна ми да се чувствам безсилен.“

Драгомир Петров: „Аз вярвам, че ако мислиш, че не можеш, значи няма да можеш. Ако мислиш, че си слаб, значи няма как да станеш силен. Аз искам! Аз мога! Аз съм силен. От това ги е страх политиците.“

Александър Вълчев излезе на сцената с 14-годишния си син и 7-годишната си дъщеря. „Тук съм и водя тази битка заедно с вас, защото не искам след няколко години, когато децата ми пораснат, да чуват отново думите…“ – тук Сашо Вълчев запуши ушите на своята дъщеря и изреди: „олигарси, купуване на гласове, страх, опраскване, двете каки, гнили ябълки, чехльо, Конституционен съд“. Той продължи, че не иска децата му да чуват имената на депутати – „240 корупмирани, алчни гъзове, които да управляват тяхното бъдеще.“ „Аз обичам Момчил и Преслава и ще се боря да раснат като свободни и горди българи. Доведох ги тук, за да видят колко много хора има на наша страна и да им вдъхна кураж, че войната срещу политическата мафия може да бъде спечелена. Референдумът е само началото!“ – завърши Вълчев.

Филип Станев цитира думите на Монтескьо, че всеки народ заслужава съдбата си и призова: „Нека заслужим достойната си съдба като народ сега. През 2016 година. Нека го направим с Националния референдум!“

Иван Кулеков: „Граждани на България! Идва денят на най-важния въпрос, на който трябва да си отговорим като народ и държава – дали да продължаваме да живеем като жертви на политическата мафия или да й строшим главата. (…) След четвърт век на илюзорна вяра в добрите господари идва време да си върнем властта, дадена ни от Бога и Конституицята, да освободим живота си от партокрацията и да изградим истинска пряка демокрация.
В началото на 21-ви век, като народ и държава, ние сме изправени пред последен, съдбовен избор – бавно и мъчително умиране или ново възраждане. Мафията е тази, която си играе със смъртта, ние избираме да живее България! С нас е Бог!“

Финалните думи бяха на Слави Трифонов: „През цялото време политическата класа и техните слуги повтаряха, че това е референдумът на Слави Трифонов. Пълни глупости! Това е референдумът на всички нас. На този референдум аз не съм само Слави Трифонов. Аз съм и Иван от Перник, Николай от Варна, Васил от Горна Оряховица. Аз съм всеки един от вас и вие сте всеки един от останалите. Защото каузата е една. А всички ние заедно сме българският народ. И ние не просто населяваме нашата страна. Ние я управляваме!“