Митрополит Киприан със съболезнователен адрес до близките на загиналите в тежката катастрофа на магистрала „Тракия“

Старозагорският митрополит Киприан изпрати съболезнователен адрес до близките на загиналите в тежката катастрофа на магистрала „Тракия“:

[ad id=“225664″]

„Възлюбени във възкръсналия Господ Иисус Христос братя и сестри,

Животът в своята многоликост ни изправя пред най-различни, често коренно противоположни ситуации, които ние трябва да приемаме и преживяваваме с християнско разбиране и търпение, въпреки трудността, която изпитва нашата слаба човешка природа. Докато стоим в дните на Светлата седмица и съпреживяваме Пасхалната радост ние бяхме застигнати от новината за смразяваща кръвта пътнотранспортна злополука.

С дълбока тъга ние посрещнахме страшната вест за трагичния инцидент, който в тринадесетия ден на месец април край Вакарел на автомагистрала „Тракия“, отне живота на шестима и причини страдания на мнозина.

Ние, бидейки съпричастни със страданието на нашите братя, дълбоко скърбим, заедно с цялото българско общество, но същевременно, чувствайки Възкресението на нашия Спасител и Господ Иисус Христос като залог за общото възкресение и вечния живот, изпълваме сърцата си с упование и вяра, защото знаем за починалите, знаем, че тяхното битие не приключва, знаем, че душите им ще бъдат настанени на място добро.

Ние добре съзнаваме, че човешкото слово е безсилно да разсее скръбта и тъгата от човешките сърца, когато сме свидетели на подобни трагедии. Ние добре съзнаваме, че човешките думи са неспособни да прогонят мъката и болката от човешките души, когато сме изправени пред подобни катастрофи. Да, всичко това съзнаваме, но помним и думите на св. ап. Павел, който, увещавайки ни с бащинска любов говори: „Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда“ (I Сол.4:13). Едва ли братя, боговдъхновеният св. ап. Павел не е съзнавал невъзможността на човешката природа да не скърби, когато се разделя с някого, когото обича. Ето защо, той не иска от нас невъзможното.

Той не ни съветва да не скърбим въобще, защото това е непосилно за човека, но ни увещава да не скърбим безутешно, така, както онези хора, които нямат вяра в Бога, така, както онези, които нямат надежда във всеобщото възкресение и вечния живот.

Ето защо, обични във Възкръсналия Господ Иисус Христос, ние, редом със светия апостол, отечески ви призоваваме, наред със скръбта, която закономерно и разбираемо се е настанила в душите и сърцата ви, да оставите там място и за светлата надежда, за която ни говори апостолът, надеждата, която черпим и от Христовото Възкресение.

Нека с твърда и непоколебима вяра, която да изпълни сърцата ни, в молитва да изпросим Бог да упокои душите на загиналите и да ги настани в селенията на праведниците! Нека молителстваме Господ Бог бързо да възвърне здравето на пострадалите, чийто живот е съхранил при тежкия инцидент!

За всичко нека се молим и във всичките си дела се уповаваме на Бога! Нека не се надяваме само на себе си, а да търсим в молитвата Неговата благодатна помощ! Нека всички с едни уста и едно сърце да казваме: Господи Иисусе Христе, Боже наш, Който си път, истина и живот!

Съпътствай всякога, чрез Твоята благодат, нас Твои раби и ни изпращай ангел-пазител и наставник, който да ни запазва и да ни избавя от всяко зло обстоятелство, от видими и невидими врагове и да ни наставлява да изпълняваме Твоите заповеди, винаги да ни придружава в мир и благополучие и пак да ни връща здрави и невредими.

Защото в Твоя власт, Господи, е да ни милваш и спасяваш и затова прославяме Тебе заедно с безначалния Твой Отец и с пресветия, благия и животворящ Твой Дух, сега, всякога и во веки веков. Амин!“.