Горбачов казва, че от началото на 1953 година светът никога не е бил до такава критична точка. Мисля, че октомври 1962 г. бе също толкова опасно – кубинската криза. В първия случай агресорът умря при неясни обстоятелства, а във втория се отказа от безумните си планове и скоро бе отстранен от властта. И в двата случая кризисната инициатива бе инспирирана от СССР и бе израз на желанието му да разшири пространството от земното кълбо, което да бъде под негов контрол.
През 1987 г. налудничавите претенции на комунистическите лидери към световното господство бяха погребани. Именно Горбачов бе човекът, който обяви, че универсалните човешки ценности, сред които и човешкият живот, стоят много по-високи от класовите и национални ценности. Светът спокойно въздъхва. А Горбачов получи Нобеловата награда за мир.
По време то Елцин руски ракети спряха да се насочват към развитите страни. Русия стана част от нормалния свят, който се стреми да живее, макар и в конкуренция, но в добри отношения помежду си. Русия бе приета в Г-7, предстоеше да бъде приета в НАТО и стане асоцииран член на Европейския съюз.
А днес вие, господин Путин, както някога Сталин, Хрушчов и Брежнев в Афганистан и Ангола, решихте да разширите зоната на Кремъл. Русия ви се струваше прекалено малка. Първо Грузия през 2008 г., след това Украйна през 2014 г., след това Сирия през 2015 г. Едно приключение последва друго, а сега отново сме на ръба на ядрената война.
Да, до времето на Горбачов, светът благодарение на старейшините на Кремъл през цялото време живееше под игото на страха. „Стокър беше казал, „Столичная“ е много по-добра от стронция“. Горбачов обедини света, като прекрати комунистическата агресия. Войната бе останала в миналото, а философът Франсис Фукуяма обяви, че през 1991 настъпва „краят на историята“.
А сега. Казвате ни, че ако я няма Русия, защо трябва светът да съществува.
Господин Путин, вие самият, с вашите неефективни и напълно непродуктивни политики, сте довели света до ръба на ядрена война и точно вие поставяте този въпрос на дневен ред.
Смятате, че е по-добре жителите на Крим да станат на ядрена пепел, отколкото да бъдат граждани на Украйна, че е по-добре жителите на Абхазия и Южна Осетия да загинат в ядрен огън, отколкото да видят сини на каски на ООН вместо руски войници, децата на Сирия да се задушат от хлор и да умрат в гърчове от зарин, отколкото да живеят мирно без Асад в страна, която да бъде под международен контрол.
Най-напред пренесохте в жертва руския народ в името на вашите международни авантюри, осъждайки го на бедност, несигурност и смърт неизвестно защо в чужда земя, корумпирате младите, превръщайки ги в наемници и убийци за пари, а сега вече сте готов да пожертвате целия свят заради вашите амбиции.
През XXI век вие извършвате нечувано престъпление. Самата заплаха с ядрена смърт вече е престъпление, а вие се готвите за нещо по-голямо.
От ядрената конфронтация светът трябва да се върне към сътрудничество и обединение на всички развити, всички ядрени сили и преди всичко на Русия, САЩ и страните от Европа. Светът е готов за това – а изборът е ваш. Удовлетворяването на нечии геополитически амбиции не са нищо в сравнение с правото на живот и щастие на милиарди хора. Светът очаква да признаете грешките си, направени през 2008, 2014 и 2015 г. Само при това условие отново ще имаме един сигурен свят. Само тогава Русия може да стане наистина велика страна.
Превод:Faktor.bg
