Михаил Цветански – Ден (поезия)

ДЕН

Пречупи сянка слънчевият храст,
щом ти премина като ангел земен.
И пеперудите ти трепнаха в екстаз.
В любовен полет всеки е потребен.

Накъса се на думи вечерта,
говорихме за вечните дилеми.
Какво мъжът е без любимата жена,
а тя ловува ли мъже – от ревност.

И всеки ден, като река струи,
изгубва се във вятъра си страстен.
Най-много в самотата ни боли,
и щом си хапнем чувствените пасти.

Аз вярвам в теб… и моля се сега,
да си изгубеница в мислите ми.
Букет от лудост ще ти подаря,
с цветя в сърцето ти,от истини.

ekstasis