Михаил Цветански – Сън

Във мислите си не стоя,
че вътре свят ми се завива,
играя жмичка с любовта –
тя знае как да ми се скрива…

Закусвам с погледи навън
и от разходките преяждам,
за обед – водопаден звън,
от ромола му се прераждам.

И щом запърхат рой звезди,
опитвам някоя да хвана
и падам в бирени води,
захласнал се по лунно рамо…

Животът си е чист майтап…
но друго си е щом сънуваш –
там можеш и да си богат,
и с ветровете да пътуваш…

жабок да съм ужасен там,
току-виж – принц красив да стана,
не вярвате, но аз го знам –
щурецът пее ми отдавна.

И легна ли – ела ме виж –
във приказка една се будя…
ако ти квакна в твоя сън,
целувай – хич недей се чуди…