„Направихме обширен анализ на политиките, които имат нужда от подкрепа и го предоставихме на Комисията по образованието и просветното ведомство“, каза той.
По думите му времето, в което един учител работи с дете със специални образователни потребности, беше оценено като много малко, заради което са необходими повече ресурсни учители.
Ако дете със специални потребности е в паралелка с още 26 други ученици, се налага за него да бъдат полагани допълнителни грижи.
„През последните 30 години образованието беше финансирано на остатъчен принцип. За него трябва да се отделят поне 6% от БВП при 3,9 на сто към момента. Това е въпрос на политическо решение“ смята той.
Петров констатира, че всяко едно дете със специални потребности трябва да има учител, който да работи с него по всяко време.
„Трябва кардинално да променим тази политика с повече учители, помощник-учители или дори работещи, които не са с педагогическа образование, но предоставят допълнителни грижи към децата“, коментира гостът.
Председателят на синдикат „Образование“ поясни, че в страната има достатъчно квалифицирани кадри за работа в училищата с деца със специални потребности, но „въпросът е дали биха пожелали да работят“.
Според Петров „приобщаващото образование се намесва като лекарство, след като вече имаме диагностика на заболял ученик“.
„Младите учители не издържат в системата заради агресията в клас, липсата на успехи на учениците и партньорство от родителите и институциите“, отбеляза гостът.
Необходимо е достатъчно финансиране, както и политическа воля и смелост, обобщи д-р Петров.
Петлите са не само символ на утрото, но и интересни същества със специфични характеристики и…