МОЖЕ БИ ПРЕМИЕР-МИНИСТЪРЪТ ЩЕ КАЖЕ: ЩЕ СЕДИ ЛИ НАРОДЪТ В ТЪМНО, ЗА ДА МУ Е ЯСНО?

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 40, 1991 г.
МОЖЕ БИ ПРЕМИЕР-МИНИСТЪРЪТ ЩЕ КАЖЕ:
ЩЕ СЕДИ ЛИ НАРОДЪТ В ТЪМНО, ЗА ДА МУ Е ЯСНО?
Понеже бе отпечатана кратка информация за финансовите затруднения на СО „Марица-изток“, искаме да продължим темата, тъй като, ако господ не чуе молбата на енергетиците, всички ще седим на тъмно, докато ни стане ясно. Признавам, че за първи път чувам стопански ръководители да търсят помощ от… журналисти, тъй като гласът на СО „Марица-изток“ е останал „глас в пустиня“ в коридорите на властта и в разединения ни парламент, където депутатите измислят мъдри политически трикове, излизат от едната врата и влизат от другата, „надцакват“ се, без да му мислят, че утре и те, заедно с простосмъртните си избиратели, ще четат баснята за лампата и светулката или комара и фаса и няма да имат оправдание, че не са чули молбата, засега хрисима, на енергетиците. А тя, накратко е, следната, записана в докладна записка с точен адрес до Великото народно събрание /що ли не вземем да съкратим първата дума/, до председателя /президента/ на републиката и до премиер-министъра. Датата е 13 май, а записката завършва с нехрисима закана, че ако не се намери решение до 20 май, ще започнат съответни синдикални действия на съответните синдикални организации. Но и на 21 май, на нарочната пресконференция, синдикатите още не се бяха сдумали какви действия да предприемат. А междувременно резервите /масчицата, както се изрази един от зам.-председателите, се топеше/ се стапяха и ако все пак вечер гледаме серияла за изключителната жена, то е благодарение на недостопените резерви. Нека се върнем на докладната записка, която не се нуждае от коментар, защото е кратка и ясна като вик за помощ. Който се дави, не си служи с много думи!… „СО „Марица-изток“ се намира в изключително тежко финансово състояние. Понастоящем в банката има неизплатени документи за 81 милиона лева. Основна причина за това е нереалната цена на електроенергията и брикетите. При себестойност от 14,3 стотинки за квт електроенергия и 540 лева за тон брикети продажната цена е съответно 6 стотинки за квтч и 420 лева за тон…“ По-нататък става ясно, че няма как при тоя дефицит на суха пара /да не говорим за валутни курсове/ да не липсват и суровини, и материали, не за разточителство и презапасяване, а за нормална работа на енергетиците. Пред провал е и капиталното строителство. Нещо повече, предстои сигурно повишаване в градуса на социалното напрежение, тъй като обединението, което доскоро пускаше енергоблок подир енергоблок и честваше Деня на енергетика със строени в боен ред герои на труда, сега просто няма пари за заплати. И не вярвам да се намерят патриоти да работят за „бог да прости“ с песента на някогашните ентусиазирани комсомолци „Пред нас са блеснали житата…“, тъй като пред нас е блеснала Европа, а ние не строим живота нов, а… капитализъм! Така за родната ни енергетика сега Любен-Каравеловият чорбаджи Генчо, който по-късно сигурно щеше да влезе в ТКЗС, би рекъл на дяда Либена: „Ша ма прощаваш, байо Либене, но туй не е кон, а клепоуха свиня…“ Прощавай и ти, любезни читателю, за когото не съм сигурен, че още четеш вестници, но кейсе! Не знам обаче дали и ти долавяш например, че енергийното сърце на родината като че ли се гърчи в аритмия. Чува се и с невъоръжено ухо слабият пулс на тая система. Но нека не губим кураж, защото не става дума за смъртник, а за болник, страдащ от тежка финансова болест. За бога, г-н министър-председателю посетете тоя болник и чуйте слабия му пулс. Асо ли пък се размислите, ще разберете, че без това енергийно сърце Вашето правителство, което в началото бе наречено „камикадзе“, едва ли ще осъмне за следващите сто дни. Затова премахнете тия тоталитарни методи. Защо либерализирахте зарзаватчиите да ни тровят с нитрати по 3 лева на краставица, а за онези, които осигуряват ток за оранжериите няма освободени цени. Защо не ги пуснете и те да си продават стоката според търсенето или да ги дотирате, вместо да работят на чиста загуба. А както е известно, на загуба все ще се фалира! Иначе много се съмнявам дали Вашето ведомство, което се посреща с подкрепа от народа, би могло и една заповед да подпише, ако си служеше със светилото на Паисий, което Вазов от куртоазия нарича лампа жумяща, а то си е било проста лоена свещ… Прочее, г-н министър-председателю, купете си свещи, произвежда ги една радневска кооперация, щото ако не решите проблемите на енергетиката, спокойно можете да турите едно кръстче на цялата си икономическа реформа и да последвате примера на Маргарет Тачер, щото ще ни бъде много по-трудно гладни да стоим – на тъмно!
Кънчо ПЕНЕВ