Може би 2017 ще бъде още по-ужасяваща

Истанбул, Брюксел, отново Истанбул, Ница, Вюрцбург, Ансбах, Мюнхен, Берлин. Обикновено човек свързва тези градове с почивка, шопинг или екскурзия. Поне така беше в спокойните времена. За съжаление не и през изминалата 2016-та. Настъпването на новата година е добър повод човек да погледне с оптимизъм напред и да пожелае на семейството, приятелите и колегите си успех във всяко едно начинание. За съжаление обаче буквите са безсилни пред болката и не могат да опишат трагедиите, които ни сполетяха и които взеха куп жертви.

Ужасяващото противопоставяне между религии и цивилизации, между култури и езици, между държави и народи ни докара безкрайна болка и ни изправи пред жестоки убийства. Трудно е да бъде поставена диагноза на болестта, от която страда човечеството днес. За силите за сигурност и тайните служби е почти невъзможно да предотвратят всички опасности и подли нападения, извършвани от неудовлетворените и индоктринираните. От онези, които убиват в името на един Бог, който не съществува.

Политиците са тези, които трябва да предложат сигурност на гражданите – когато те отиват на работа или на почивка. А чрез своя глас гражданите пък трябва да гласуват доверие на онези политици, които работят за мира в тези тъй крехки и несигурни времена.

Струва ми се обаче, че новата 2017 година ще бъде още по-ужасяваща от 2016. След британския вот за Брекзит и победата на Доналд Тръмп през миналата година, през 2017 предстоят избори в Холандия, Франция и Германия. И тези избори също са един вид референдуми. Референдуми „за“ националните държави и дискриминацията на чужденците, или „за“ подобряване на законодателството в миграционната политика и европейското сътрудничество в битката срещу терора.

Болестта, която е обхванала човечеството, не познава нито пророци, нито лекари. Нито един политик или тайна служба не може да спре невежите и да предпази нищо неподозиращите от онези, които си мислят, че с един ТИР или с една бомба могат да отмъстят за собственото си нещастие. На света няма социолог, философ, да не говорим за писател, който да съумява да намери отговор на това безсилие.

Страхът няма да си тръгне

Нашата европейска, западна цивилизационна концепция е нападната от един друг свят. От подготвени или манипулирани индивиди. Хора, които искат да нанесат още един удар върху нашата цивилизация. Независимо кога и къде. По този начин страхът става неотменна съставна част от нашия живот.

В една своя реч германският президент Йоахим Гаук заяви, че не бива да се страхуваме. „Ние изпитваме страх. Но ние не му се даваме! Ние чувстваме безсилие. Ни ние не му се даваме! Ние изпитваме ярост. Но не й се даваме!“

Само че страхът остава. Същият страх, който доминира всяка реч, дори и речта на президента. Затова нека кажем: Сбогом на страха от 2016 година! Добре дошъл, страх на 2017!

Беке Куфай е писател и журналист. Той е роден през 1970 година в Дечани, в югозападно Косово. Следвал е литература в Прищина. Днес живее със семейството си в Дегерлох до Щутгарт. Публикува есета във „ФАЦ“ и в „Нойе Цюрхер Цайтунг“. Наскоро на немски език излезе неговият роман „projekt@party“.

Източник: Дойче Веле