„Може да бъде опасно“. Докъде ще стигне радикализирането на „Възраждане“

Той иска смърт за „изменниците на народното дело“. Обещава трудови лагери и затвор за всички, „които не са с нас“. Готов е да започне война срещу законно избраното правителство на страната, чиито интереси само той и партията му разбират и защитават.

Той е Костадин Костадинов, а партията му е „Възраждане“.

През ноември 2021 г. те едва преминаха прага за влизане в парламента като спечелиха 4,8% от гласовете на изборите. В продължение на няколко месеца след вота останалите политически сили по-скоро ги игнорираха. После започна войната в Украйна и всичко се промени.

За няколко седмици „Възраждане“, известна с проруските си позиции и призивите за излизане на България от НАТО и ЕС, промени поведението си. Малката, шумна опозиция, която организира няколко шествия срещу зелените сертификати за COVID-19, използва войната на Русия в Украйна, за да ескалира действията си.

Партията обяви гражданско неподчинение и се закани да „даде война“ на правителството. Организира няколко протеста, блокира оръжеен завод, а част от нейните привърженици дори достигнаха до физически сблъсъци с граждани, които пожелаха да опаковат Паметника на съветската армия. Депутати на партията свалиха знамето на Украйна от сградата на Столичната община.

Тази радикализация съвпада с войната в Украйна и дискусиите за българската позиция. България осъди агресията на Русия, подкрепя всички санкции на ЕС срещу Москва, но парламентът реши да помогне само с ремонт на украинска военна техника, но не и с изпращането на оръжие, както правят почти всички страни в Европа.

Радикализирането на „Възраждане“ съвпада и с още нещо – основаването на други партии, които ще се опитат да привлекат проруски настроени избиратели, т.е. и избирателите на „Възраждане“.

Защо обаче идва тази промяна и какво цели тя? Свободна Европа потърси за коментар политолозите Огнян Минчев и Димитър Аврамов. Те казват, че „Възраждане“ „капитализира от радикализацията на маргиналните слоеве“, възползва се от разделението заради войната в Украйна, опитва се да заеме ниша, освободена от друга партия, но в крайна сметка има таван на подкрепата за нея, който ще ги държи в ролята на „вечна опозиция“. Въпреки това поведението на партията е „опасно“ и срещу „националния интерес“.

Сваляне на знамена и „готовност за война“

След началото на войната партия „Възраждане“ зае най-крайна позиция срещу Украйна и Запада, а думите на нейните представители до голяма степен се припокриха с твърденията на Москва. Те твърдят, че българското правителство и всички партии в парламента са свързани с посолството на САЩ, както и че България е превърната в „американска колония“.

От партията многократно се обявиха против изпращането на военна помощ за Украйна, разпространяваха фалшиви новини, включително за събитията около блокираните български моряци в украински пристанища и организираха серия от т.нар. „походи за неутралитет“, на които се развяваха руски знамена.

Партията втвърди още повече позициите си, след като на 4 май парламентът гласува компромисно решение за предоставяне на военнотехническа помощ на Украйна, която не включва изпращане на оръжие и боеприпаси.

„Това правителство иска война. Нека бъдат гласувани предложенията в парламента и щом правителството иска война – ще я получи, ние ще му я дадем“, каза Костадин Костадинов от парламентарната трибуна тогава.

Малко по-късно през деня депутати и привърженици на „Възраждане“, част от които носеха руски знамена, попречиха на опита на граждани да опаковат паметника на Съветската армия с украинското и българското знаме. Акцията имаше за цел да демонстрира солидарност със страданията на украинците.

В района на паметника се стигна дори и до физически сблъсъци. Полицията не отстрани тези, които „отбраняваха“ монумента, въпреки че акцията по опаковането му беше предварително съгласувана и за нея имаше разрешение от Столичната община.

Ден по-късно представители на партията наеха вишка и свалиха украинското знаме, което беше издигнато от Столичната община в знак на солидарност с Украйна. Оказа се, че полицията не се е намесила, защото депутати от партията са им показали служебните си документи. Свалянето и отмъкване на знамена е похват, който в последните десетилетия в България се използва основно от крайните привърженици във футболни агитки по време на сблъсъците помежду им.

Същия ден депутати и привърженици на партията блокираха входа на оръжейния завод „Арсенал“ в Казанлък. Според тях продукцията на фабриката се изпраща в Украйна. Официално България не изнася оръжие и боеприпаси за Киев, но представители на бранша твърдят, че българска продукция стига до други страни, откъдето се отправя към Украйна.

Последната проява на „Възраждане“ беше по време на антиправителствен протест на 11 май, който беше обявен за началото на „ежедневни, национални протести“. Тогава Костадинов, депутати от партията и техни привърженици направиха нов опит да свалят украинското знаме от сградата на Столичната община, но този път бяха посрещнати от полицията. Въпреки агресивното поведение на някои от тях, арести нямаше.

Няколко социологически проучвания показаха ръст на доверието към „Възраждане“, но партията все още е далеч от възможността да спечели избори. Костадинов обаче вече се заканва какво ще прави, ако дойде на власт. Той каза, че участващите в управлението в момента ще си платят „в затвора и в трудовите лагери“.

Трудововъзпитателните лагери, определяни и като концлагери, са част от наказателната система в определения за престъпен комунистически режим в България между 1945 и 1989 г. В тях, основно по политически причини, само с административни решения и без съдебен процес са изпратени десетки хиляди българи, които „застрашават обществения ред“.

Преди месеци Костадинов „изпращаше“ в трудови лагери и затвор и хора, които се обявяват срещу изграждането на АЕЦ „Белене“ – проект с руско участие за втора ядрена електроцентрала в България.

„ Както е казал Левски: за изменниците на народното дело наказанието е само едно – смърт“, каза още Костадинов по време на срещата в Силистра.

Прокуратурата и полицията не предприемат действия срещу представителите на „Възраждане“.

В петък ръководството на държавното обвинение и главният прокурор Иван Гешев излязоха с декларация, с която „остро осъждат използването на езика на омразата особено, когато това се случва от парламентарната трибуна“. В нея името на Костадинов не е споменато. Ден по-рано обаче именно той получи забележка от председателя на Народното събрание, след като нарече вицепрезидентката на САЩ Камала Харис Камила Харис.

„Какво беше то? Камала? Бъркам ги животинските имена понякога“, каза Костадинов.

Посолството на САЩ благодари на „българските граждани и прокуратурата, че защитиха основното човешко достойнство и посочиха това, което е погрешно“.

В петък Костадинов, който многократно е заявявал, че ако се добере до власт, ще има последствия и за медиите, написа по повод публикация на Свободна Европа, „че медии, разпространяващи фалшиви новини и чужда пропаганда, няма да липсват на никого, след като бъде забранено разпространението им в България.“

Свободна Европа потърси лидера на партията Костадин Костадинов в опит да разбере на какво се дължи промяната в поведението на партията му и какви са целите му. Той ни пренасочи към пиарка на „Възраждане“, която отговори:

„Благодарим Ви за интереса, но няма да коментираме“.

Защо се радикализира „Възраждане“

Промяната на поведението на „Възраждане“ и радикализирането на партията се случва главно по две причини – едната е структурна, а другата е във връзка с промяната на общественото мнение заради войната в Украйна. Това каза пред Свободна Европа политологът Огнян Минчев.

Според него лидерът на „Възраждане“ Костадинов добре разбира кои хора може да привлече на своя страна и цели да ги мобилизира. Заедно с това той няма и конкуренция за гласовете на тези представители в „крайния, маргинален сектор“. Преди тези хора гласуваха за „Атака“, която също беше проруска и радикална, но след участието си в третото правителство на Бойко Борисов, не влезе в парламента.

Според Минчев втората причина за радикализирането на „Възраждане“ в последните седмици е свързана с войната в Украйна, която поляризира българското общество, но все пак е намалила „привържениците на Путин, на неговия режим и идентификацията на режима с Русия“.

Огнян Минчев добавя, че настоящата поляризация прави така, че част от общността, която продължава да одобрява Путин, се организира около по-радикални хора и групи, а целта на „Възраждане“ е да „капитализира“ това.

„Може да е опасно. Може да е опасно, тъй като целта на тези акции не е само тактическа“.

Според него„хулиганските прояви“ могат да провокират обществен конфликт, който да даде „една доста опасна динамика за развитието на обществените отношения в България в една по-дълга перспектива“.

Според политолога Димитър Аврамов позициите на „Възраждане“ са такива, че трудно биха могли да претърпят някакво развитие.

„Политическите, било то тактически, стратегически позиции на партия Възраждане са толкова ирационални, безумни и противоречащи на националния интерес, че не подлежат на никакво развитие“, казва той. Според него политиците и медиите обръщат твърде голямо внимание на партията, която „по дефиниция представлява политическо малцинство“.

През ноември месец „Възраждане“ стана част от парламента като най-малката партия с 4,8% подкрепа. Днес няколко социологически проучвания показват, че подкрепата ѝ се е увеличила двойно и тя изпреварва дори партии, които са част от управляващата коалиция като „Има такъв народ“ и „Демократична България“.

Според Димитър Аврамов тази подкрепа не променя мястото на партията, „която е обречена на самота“ и само сериозен срив в политическата система може да я изкара от мястото на „вечна опозиция“.

„Такива партии никога не задават обществен дневен ред, никога не лидират, никога не правят нищо полезно за обществата си“, каза Аврамов.

„Костадинов ще си даде сметка, че трябва малко да омиротвори своите привърженици, за да може посланието му да пробие тази „преграда“, за да може да достигне до по-широк кръг от избиратели“, казва още Огнян Минчев.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036………. .