Снимка: Bloomberg/Creative Photos |
Първите сделки с криптовалута за покупка на недвижима собственост в България може да се случат скоро. Макар това да не е забранено, хората трябва да бъдат наясно със задълженията си по Закона за мерките срещу изпирането на пари, включително да докажат произхода на средствата. Това коментира Димитър Танев, бивш председател на Нотариалната камара в България, в ефира на Bloomberg TV Bulgaria по повод инвестиции в недвижими имоти с криптовалути.
Задължения по Закона за мерките срещу изпирането на пари имат и лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна на виртуални валути (бел. ред. – криптоборси и платформи).
„Възможната хипотеза при сделка „имот срещу криптовалута“ е страните да сключат договор за замяна и така да бъде оформен нотариалният акт“, обясни Димитър Танев. „Едната страна прехвърля правото на собственост върху недвижим имот, а другата – правата върху криптовалутата, която притежава“, коментира гостът.
Експертът обясни, че при договора за замяна не важат разпоредбите на Закона за ограничаване на плащанията в брой, където се посочва, че всички плащания над 10 хил. лева в България се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка.
Според Димитър Танев няма пречка криптовалутата, която се използва за придобиване на имот в България, да се прехвърли от криптосметка на купувача в криптосметка на продавача, дори ако те са регистрирани в друга държава. Но в случая, това също трябва да стане при спазване на изискванията на българския Закон за мерките срещу изпирането на пари.
„За изчисляването на местния данък, такса вписване и нотариалната такса би следвало да се посочи парична стойност на криптовалутата. Взема се по-високата сума от стойността на криптовалутата и данъчната оценка на имота и върху нея се начисляват таксите и местния данък“, обясни бившият председател на Нотариалната камара в България.
Димитър Танев предупреди, че най-големият риск при използването на виртуални валути на имотния пазар е свързан със сигурността в кибер пространството, както и с факта, че става въпрос за децентрализирана система, зад която не стоят държавата или банките.
Той е на мнение, че другият проблем при криптовалутите е силната им волатилност, която може да доведе до сериозни вреди за страните за времето от сключване на предварителния договор до окончателното финализиране на сделката и изповядването й пред нотариус.
„Този риск може да се минимизира, ако страните предвидят специална клауза и депозиране на парична сума, която допълва стойността на криптовалутата“, обясни Танев.
Могат ли да се използват криптовалути при сделки с недвижими имоти в България? Какви са спицификите на договорите за прехвърляне на имот срещу биткойн? Може ли купувач и продавач на имот да използват сметките си в криптовалута при сключване на сделка?
Материалът не е повод за вземане на инвестиционно решение.
Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „ИмоТиТе“ гледайте тук.