Какво е общото между „Ретрограден Меркурий“, „Волен Сидеров“, „Динко от Ямбол“, „Това да ти го набият с 200“, „72 девственици“, „Ендемичен български тарикатлък“ и „Това да биеш жена си, а после да ѝ подаряваш цветя“?
Това, че може да използвате и седемте фрази, за да допълните изречението „Глас народен, глас Божи. А народът иска …“. Или поне – ако спазвате правилата на играта „Карти срещу българщината“. В нея няколко играчи теглят случайни карти и се надпреварват да правят забавни комбинации.
Много от фразите са свързани с емблематични български герои и антигерои – политици, футболисти, певци, както и с типични негативни национални черти, като тарикатлъка например.
Понякога смешката се получава, понякога не, за някои част от думите върху картите са твърде нецензурни, но във всеки случай хуморът е безобиден, казват българските създатели на играта – юристката Мими Шишкова-Петрова и сценаристът Радослав Петров.
Не така смятат обаче от българското Патентно ведомство. Оттам преди няколко месеца изпратиха отказ от регистрация на марката „Карти срещу българщината“. Обяснението – името на играта противоречи на „добрите нрави и обществения ред“ и е оскърбително за всеки българин.
Възможно ли е наистина една настолна игра да оскърби цяла нация? Толкова обидчиви ли са българите? И могат ли да се шегуват със себе си?
Отговорът е в разликата между патриотизъм и патриотарщина, смятат създателите на „Карти срещу българщината“, а случаят е симптоматичен за един голям български проблем – този с националното самочувствие.
Идеята да разработят „Карти срещу българщината“ хрумва на Мими Шишкова-Петрова и Радослав Петров през 2020 г., по време на пандемията. Тогава си казват, че хората „имат нужда от малко повече смях в ежедневието си“.
Моделът, който решават да използват, е популярен в целия свят в различни варианти като парти игра с лесни правила – в САЩ например съществува под името „Карти срещу човечеството“ (Cards against Humanity), в Германия като „Битка с тесногръдието“ (Kampf gegen das Spießertum).
Българската игра, която създават Шишкова-Петрова и Петров, съдържа общо 100 карти с различни кратки изречения, които могат да бъдат довършени с други 500 карти. Възможни са над 3 млн. различни комбинации и тази, която другите играчи определят за най-забавна, печели, обясняват двамата създатели.
Фразите, между които могат да избират играчите, често са провокативни, понякога цинични, във всички случаи по някакъв начин осмиващи българската действителност.
Искахме да създадем един готин български продукт, хората да могат да се смеят и да се забавляват и да си казваме нещата право куме в очи.
„Но ние не сме целели да постигнем нещо антибългарско, да промотираме някакъв глобализъм – напротив, искахме да създадем един готин български продукт, с изцяло българско съдържание, хората да могат да се смеят и да се забавляват и да си казваме нещата право куме в очи, което също до някаква степен си е типично за българите“, разказва Радослав Петров в интервю за Свободна Европа.
Когато опитват да регистрират името на играта си в Патентното ведомство обаче, се оказва, че не всички мислят като тях.
„Изразът [„срещу българщината“] е оскърбителен и поражда неприятни и гневни чувства на национална принадлежност у всеки българин“, пишат в решението си за отказ от ведомството.
Оттам добавят, че името на играта „ще се възприеме като обругаване на изконните и вечни ценности у българите“. Въпреки че отбелязват, че в определени случаи понятието „българщина“ се ползва и с цел да подчертае някои отрицателни черти на българина, в случая то „определено няма да се припознае“ като израз с ироничен или закачлив характер.
Петров и Шишкова-Петрова обжалват решението, но през април тази година то е потвърдено. В окончателния отказ от Патентното ведомство заключват, че името на играта нарушава „правилата на обществения ред“ и „добрите нрави“, които „не допускат проява на дискриминация, вулгаризъм и подигравка“.
„Знакът „Карти срещу българщината“ би се възприел от съответните потребители като противоречащ на признатите принципи на морала, неуместен и оскърбителен за основните ценности в българското самосъзнание“, обобщават от институцията.
И този път създателите на играта решават да обжалват отказа на държавата да регистрира бранда им. Жалбата предстои да бъде разгледана през септември пред Административния съд – София град. Причините им да не са съгласни са няколко.
По думите на Шишкова първата е свързана с естеството на бранда – те са поискали да патентоват марката „Карти срещу българщината“ само за три класа, всичките от които са в сферата на игрите и развлечението. Ситуацията би била различна, ако ставаше въпрос за име на политическа партия или образователен проект, например.
„Затова за нас беше голяма изненада. Защото трябва нещо да е много сериозно и еднозначно несъвместимо с правовия ред и моралния код, за да го обосновеш по тази начин с „добрите нрави“, казва Шишкова.
Според нея аргументът, че заглавието на играта неминуемо „ще оскърби“ много хора, също е странен. Досега двамата с Петров, са получили по-малко от 5 негативни реакции на фона на стотици продажби на играта им.
Основният им довод обаче е свързан с начина, по който от Патентното ведомство тълкуват понятието „българщина“. По думите им той е твърде едностранен и ограничаващ.
„Това, което са направили хората от Патентното ведомство, е да вземат една гледна точка към българщината като нещо изцяло положително, изцяло чудесно и прекрасно. Ние изобщо не сме съгласни с това. За нас в думата българщина се съчетават много и положителни, и отрицателни качества на българина и българското“, казва Петров.
Българщината има и своите негативни прояви – като например това да си дребен шмекер, допълва го Шишкова.
„Това е някаква национална болест, хората не обичат да са честни. Ако си честен, си балък. Ако плащаш данъци, си балък“, казва тя.
Това е и причината в играта им да са включени и карти като „Куфарчета с държавни пари“ и „Това просто да обичаш да крадеш“.
Свободна Европа изпрати въпроси до Патентното ведомството, но оттам посочиха, че тъй като процедурата по регистрация все още не е приключила, не могат да се ангажират с коментар по конкретния случай.
„Строго се придържаме към установената национална и европейска практика при регистрация на търговски марки“, се казва в писмените отговори.
Двамата млади българи са съгласни, че отношението на държавата към играта им всъщност е симптоматичнo за нещо много по-голямо. Правилната дума за него обаче не е нито цензура, нито политическа коректност.
„Не бих го нарекла политическа коректност, в България нюансът е различен – тук е по-скоро националистическа коректност“, казва Шишкова.
„Защото в западните общества тя е основана на приемане на различните, внимателен изказ към различните. Докато в България човек трябва да внимава да не накърни националното самосъзнание, защото то е крехко“, добавя тя.
Според нея причината да сме толкова „тънкообидни“ на тази тема е не друго, а липсата на национално самочувствие.
Правилното действие в тази ситуация обаче не е да се опитваме да игнорираме проблемите си като общество и да си си казваме, че сме българи само когато се гордеем от това, допълва Петров.
„Има разлика между патриотизъм и патриотарщина“, отбелязва той.
„Да си патриот не означава да си сляп за негативните ни качества като българи. Смятаме, че човек за да може да преодолее негативните си страни, трябва да може да ги идентифицира и да им се надсмее. Те не трябва да бъдат табута, защото докато се преструваме, че проблемите ни не съществуват, няма да можем и да ги решим“, заключва той.
Бакопа мониери, известна още като „брахми“, е растение с древна история в традиционната аюрведична медицина.…