Костта с изписани руни, открита в Лани, близо до град Брецлав в Чехия Photo: Courtesy Photo
Когато студентката по археология Алена Сламова намира кост от ребро на крава в разкопки в Южна Моравия, тя не предполага, че откритието ѝ има потенциала да пренапише славянската история. Костта, намерена в останките на ранно славянско селище в областта Лани, е гравирана с необичайни символи.
Три години по-късно костта от Лани става обект на научен труд, който разпалва стари исторически дебати за един неизяснен докрай период от европейската история. Символите по костта са били „абсолютно изненадващи“ за учените, казва Иржи Махачек, съавтор на доклада. Махачек е директор на катедрата по Археология и музеология към Масариковия университет в Бърно.
Археолозите Алена Сламова и Иржи Махачек показват костта в Бърно на 11 февруари
Символите по костта представляват руническо писмо. То е било използвано в Средновековието от германските племена в Централна и Западна Европа, сред които алеманите, вандалите, готите и франките. Досега не е имало сведения славяните да са използвали руни.
I И нека споровете започнат
Руническите символи върху костта са гравирани около 600 г. сл.Хр, определят учените . Това е близо два века по-рано от създаването на глаголицата от братята Кирил и Методий през 863 г. Затова откритието на костта от Лани поражда въпроса: възможно ли е славяните да са имали писменост преди глаголицата?
Учени от България отхвърлиха тази версия, защото според тях руните не представляват „интегрална писмена система, каквато е една азбука“.
Идеята за славянска писменост отпреди приемането на християнството от славяните обаче не е нова. Водещи слависти извеждат тази теория още през 19-ти век. В основата на техния аргумент стои текст от 10-ти век на българския книжовник и духовник Черноризец Храбър. В него той споменава писмо от „черти и резки“, което е било използвано от ранните славяни.
Твърдението на Черноризец Храбър се е смятало за правдоподобно от някои учени. Въпреки това, липсата на физическо доказателство за подобна писменост е довела до загубата на популярност на тази теория . Откритието на костта от Лани би могло да промени възгледите на научната общност за възможността славяните да са използвали руническо писмо.
Мястото, където е открита костта, е в Чехия, близо до границите с Австрия и Словакия
Руните върху костта, оказва се, имат германски произход. Такава е експертизата на проф. Роберт Недома, специалист по сравнителна литература и езикознание във Виенския университет. Той идентифицира символите като „Руни на Стария Футарк“. Това е най-старата руническа писмена система, използвана от германски племена в Централна Европа от II до VII век.
Недома смята, че в първоначалния си вид, артефактът от Лани е бил помощно средство за изучаване на писмената система.
Годината на изписването върху костта е била определена чрез метода на радиовъглеродно датиране
„Човекът, който е гравирал шестте руни в костта, е пропуснал два от осемте последни символа на „Стария Футарк“ казва той. „Две букви липсват и затова мисля, че това е било упражнение по писане, което е предало последната част на стария Футарк погрешно“.
Защо и как германско писмо се е озовало в славянска територия – това е една от загадките, които откритието на костта поставя пред учените. Най-широко разпространената теория за близостта между двете култури е свързана с Великото преселение на народите. След разпадането на Римската империя през IV век е възможно славяните да са мигрирали на запад в земи, които преди това са били обитавани от германски племена. Тази теория обаче е трудно доказуема. Затова Махачек нарича „славянизацията“ на Европа „мистерия“.
Проф. Иржи Махачек на мястото на разкопките в Лани
За употребата на германски руни от славяни според чешкия академик има две възможни обяснения:
„Човекът, който е гравирал този надпис, може да е бил с германски произход, но да е живял сред славяни,“ казва Махачек. Той обосновава тази теория с наличието на исторически източници от този период, които съдържат сведения за германски „емигранти“ сред славянските племена.
“ Костта от Лани е
единствената находка,
която свидетелства за
ранна писменост при
славяните.
„Но другата възможност е да е написан от славяни, които са го научили от германските народи“. Еднозначен отговор на този въпрос няма, тъй като костта от Лани е единствената находка, която свидетелства за ранна писменост при славяните.
Липсата на други подобни артефакти вероятно се дължи на разликата между битовите особености на славянските и германските племена.
„Обяснението може да е, че в териториите на германски племена, тези руни обикновено са били гравирани върху метални предмети, като брошки и други бижута, оръжия и така нататък; или върху камъни“, казва Махачек.
„Но материалната култура на славяните е била много по-семпла. Имаме тези некрополи с кремации, където няма бижута или оръжия, или нещо подобно. Само няколко обгорени кости или съдове. Нямаме средство, върху което бихме могли да открием такова писмо. Ако славяните са го използвали и е било много по-разпространено в техните общества, тогава биха го гравирали на дърво, или кора от дърво, или кости“.
Това би обяснило защо до днешно време не са открити повече ранни сведения за писменост при славяните. Органичните материали, използвани от тях за писане, най-вероятно са се разпаднали с времето.
I Какво казват учените в България
Българската научна общност отхвърли твърдението, че руните по костта от Лани са доказателство за най-ранната писменост на славяните. Руните не представляват „интегрална писмена система, каквато е една азбука“, каза за БНТ проф. Славия Бърлиева от Кирило-Методиевски научен център към БАН.
От друга страна, глаголицата несъмнено е първата славянска писменост, смята проф. Анна-Мария Тотоманова от катедра „Кирилометодиевистика“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя е „първата устроена азбука, създадена от един човек, за да служи на новопокръстените славяни.“ каза Тотоманова.
„Звуците ѝ предават и най-сложните звуци на славянската реч. По неин образец е направена и кирилицата.“ добави тя.
За разрешаване на този въпрос ще е нужно откриването на повече находки, изобразяващи руни в обитавана от славяни в Средновековието територия. Костта от Лани отваря нови врати за изследователска дейност на археолози, антрополози и слависти, които търсят да разберат историята на славянските племена по-добре.
Махачек смята, обаче, че значението на това откритие се простира далече отвъд академичната сфера.
„Периодът в началото на Средновековието е много важен,“ казва той. „Това е периодът, в който са били сформирани тези народи и страни, които все още съществуват в Европа до ден днешен. Това са нашите корени и следователно, този период е много чувствителен“.
Загадъчността на този период от европейската история е довела до появата на някои опростени шовинистични митове за произхода на нациите. Руните на Стария Футарк, например, са били използвани от Третия Райх като символи на немското превъзходство. В днешно време в САЩ, от друга страна, неонацисти използват викингски символи като гарвана и чука на бога на гръмотевиците Тор, за да утвърдят теорията за превъзходство на бялата раса.
„В късната история с мистерията на руните е било злоупотребявано много пъти, в Германия от нацистите и така нататък“ казва Махачек.
„Може би сега може да покажем, че това писмо и тези руни са били по-общи между различните групи и народи. И че е възможно те да са свързани не само с германската митология и история, но да са част от общото наследство на народите от Централна Европа като цяло“.
Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
