Може ли конфликтът на Израел с Иран да доведе до нов регионален сблъсък в Близкия Изток

Израел и Иран влязоха в открита война. В петък израелската армия нанесе удари по въздух по ирански цели както в съседна Сирия, така и на територията на Ислямската република. Атаката дойде в отговор на масираното нападение с дронове, балистични и крилати ракети срещу Израел на 14 април.

Тази атака пък последва удара по иранското посолство в Дамаск, при което загина бригадния генерал Мохамад Реза Захеди, един от командващите на спецподразделението „Кудс“ (арабското име на Йерусалим) на територията на Сирия и Ливан.

Директният сблъсък неминуемо буди страх от ескалация на конфликта. Войната между Иран и Израел не е от вчера, но досега тя се водеше „на тъмно“.

От война „на тъмно“ до ръба на пълномащабен конфликт

Еврейската държава атакуваше периодично проирански милиции в Сирия и Ливан, както и от време на време подразделения на Републиканската гвардия, действащи на тамошен терен. Израел вероятно стои зад убийствата на ирански специалисти, работещи по програмата за разработка на ядрено оръжие.

Иран от своя страна поддържаше т.нар. „Ос на съпротивата“, включително Хамас, радикалното шиитско движение Хизбула и хутите в Йемен. В миналото Ислямската република е отговорна и за атентати срещу цели на израелската държава в чужбина – например посолството в Буенос Айрес през 1992 г. и на културен център пак там две години по-късно.

Израел обвинява Техеран за участие в терористичната операция на Хамас на 7 октомври миналата година, която предизвика войната в Газа. Опасението сред мнозина е, че натрупаното напрежение може да отприщи пълномащабна война между двете държави. И че размяната на удари е само началото.

Подобен сценарий може да доведе до ред отрицателни последици.

На първо място, зачатъчните усилия за намиране на изход от войната в Газа ще секнат. Към днешна дата САЩ се опитват да създадат международна коалиция от регионални играчи като Египет, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Йордания и Катар, които да способстват за политическа сделка между Израел и Хамас. Те трябва да поемат и ангажимент за стабилизацията и икономическото възстановяване на Газа, където жертвите наброяват десетки хиляди и по предварителни данни 60% от сградния фонд е разрушен.

Една война с регионални мащаби ще измести фокуса на внимание от Газа . Освен това тя ще закрепи на власт Бинямин Нетаняху, който е твърд противник на каквато и да е компромисна формула, включително предаване на Газа на Палестинската автономия под ръководството на движението „Ал Фатах“.

Може ли САЩ да бъдат въвлечени във войната?

САЩ ще бъдат въвлечени във войната, искат или не. Помощта, която оказа американската армия – както и силите на Великобритания и Франция – на Израел при парирането на ударите на 14 април, е ясен знак. Към дадения момент американската политика е да сдържа Израел по отношение на Газа.

Джо Байдън и държавният секретар Антъни Блинкън изказаха няколко пъти позиция против евентуална операция срещу град Рафах на южната граница на Ивицата. Въпреки твърдото поведение на Нетаняху, който твърди, че не слуша никого какви ходове да предприеме, САЩ имат достатъчно влияние върху израелското правителство по линия на оръжейните доставки.

Ако обаче се разрази мащабен конфликт между Иран и Израел, американците няма да имат друг избор освен да застанат 100% зад своя съюзник. Това може да даде на Нетаняху карт бланш и да подкопае дипломатическата позиция на Вашингтон.

Рискът не е отпаднал изцяло, но разковничето е в Газа

За щастие към момента изглежда, че нито Израел, нито Иран преследват ескалация. Реториката на Техеран е, че противникът е получил урок и в този смисъл няма нужда от последващи действия.

По същия начин, израелските удари бяха премерени. Те от една страна излъчиха сигнал, че Иран е уязвим – включително стратегически цели като ядрената инсталация край град Натанц, а от друга не нанесоха сериозни поражения, които да доведат до нови ответни нападения. Засега по-вероятното бъдещо развитие на събитията е познатият модел на непряко противоборство. Но това, разбира се, не значи, че рискът е отпаднал изцяло.

Разковничето в многопластовия конфликт остава Газа. Израел нанесе сериозни поражения на Хамас, но е очевидно, че пълен разгром на радикалното движение, отговорно за най-мащабното клане на евреи от Холокоста насам, едва ли е възможен. Приоритет за израелското общество е спасяването на заложниците, които ислямистите държат. Тяхното предаване ще даде достатъчно поле на дипломацията.

Интересът на палестинците пък е военната кампания да престане час по-скоро. Това е и позицията на Съвета за сигурност на ООН, приета с резолюция на 25 март – подкрепена от 14 държави, като САЩ гласува с „въздържал се“.

На ход са Америка, Саудитска Арабия и Египет, други регионални играчи, които желаят мир, а също и Европейският съюз (в поддържаща роля).

Иран ще се стреми да подкопае дипоматическо решение. Русия, която в други обстоятелства също би предпочела мира, също ще играе негативна роля. Било то понеже е зависима от съюзниците си в Техеран, които ѝ оказват военнотехническа подкрепа в Украйна, било то понеже желае да противостои на САЩ на всяка цена.

Близкият изток може да е на прага на мащабен военен сблъсък с непредвидими последици. Но мирът все още има шанс.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036