Може ли Русия да разчита на Азия за износа на енергийните си продукти?

Снимка: Bloomberg LP

В историческа реч руският президент Владимир Путин призна  независимостта на Луганската народна република и Донецката народна република, което предизвика остри реакции на Запад. Заговори се отново за санкции, защото по своята същност това е непризнаване на териториалната цялост на Украйна.

И ако този път санкциите засегнат сектори като енергетиката, изниква въпросът ще може ли Москва да диверсифицира износа на енергийни ресурси, от които зависят основните постъпления в руския бюджет. Ройтерс прави анализ на основните пазари на руските компании в Азия.

През 2021 година Китай купуваше около 1,59 млн. барела петрол на ден от Русия, но това е около 15,5% от общия внос на суровината. Основната част от петрола, внасян в Китай идва от Саудитска Арабия. Русия е третият по големина доставчик на газ за страната с дял от около 6,7% от вноса на суровината през миналата година.

През 2021 година Русия е доставила 16,5 млрд. куб. метра природен газ в Китай, с което са покрити 5% от потреблението на суровината в страната. За сравнение износът на природен газ на Русия към Европа надхвърля 170 млрд. куб. метра. В началото на февруари „Газпром“ договори ръст на доставките за китайската икономика, но все още няма изградени газопроводи, през които да осъществи тази договорка.

Русия е вторият по големина доставчик на въглища в Китай с доставени около 15,3 млн. тона, което е около 4,7% от общия внос на въглища в страната.

Руските енергийни гиганти имат отношения и с другите водещи икономики в Азия. Страната е четвъртият по големина износител на петрол за Южна Корея след Саудитска Арабия, САЩ и Кувейт.  През миналата година Южна Корея е внесла почти 8 млн. тона суров петрол за сумата от 4,27 млрд. долара.

Русия е и вторият по големина вносител на въглища в Южна Корея с доставени почти 22 млн. тона през миналата година, или около 17,5% от общият внос на въглища в страната.  Срещу тези доставки Москва е получила 2,56 млрд. долара, сочат данни на южнокорейските институции.

По отношение на природния газ „Газпром“ е шестият по големина вносител на газ в страната.

Русия има добри позиции и в Япония. Страната „отговаря“ за около 13% от общия внос на въглища, както и за почти 9% от втечнения газ и 4% от петрола, внесени в Япония.

Индия изглежда недобре разработен пазар за Русия. През миналата година страната намалява износа си на въглища – от 2,5 млн. тона през 2020 година до 1,8 млн. тона. Делът в общия внос на въглища в Индия намалява до 1,3%, спрямо 1,6% година по-рано. Индия внася и около 43,4 хил. барела петрол на ден, което е около 1% от общия внос в страната.

Индийската GAIL подписа 20-годишен договор за внос на втечнен газ с „Газпром“. По силата му в Индия де доставят около 2,5 млн. тона годишно, а първите доставки започнаха през 2018 година. Тези количества обаче е едва 0,2% от износа на „Газпром“.

Виетнам не внася петрол или природен газ от Русия, но държавната компания PetroVietnam има дял от 49% в съвместно предприятие със „Зарубежнефт“ в Ненецкия автономен окръг. Добивът на петрол от средата на 2021 година на компанията е 30 млн. тона. 

През миналата година руските въглища съставляват 10% от общия внос на суровината във Виетнам, или около 3,6 млн. тона.

Ситуацията в Украйна можете да следите тук

https://www.investor.bg/