18 годишен монах от Атон прави изящен кръст с 20 библейски сцени от кипарисово дърво, после ослепял. Можете да го видите в момента в Перник
За прецизната изработка са използвани инструменти като игли, с които са оформени стотина фигури в цял ръст. Миниатюрната дърворезба на около 4 века е била притежание на свещеник от Брезник.
След смъртта му неговите синове се скарват кой да наследи реликвата – затова майка им я предава в музей Уникален малък по размери кръст на близо 4 века бе експониран за посетителите на регионалния исторически музей в Благоевград в навечерието на великденските празници, съобщава 24chasa.bg
Кръстът е единственият екземпляр от изложбата “Атонска светиня”, с която гостува музеят в Перник.
“Дървеният резбован кръст е представително произведение на църковната миниатюрна дърворезба, развива се в периода XV-XIX век предимно като монашеско изкуство. Кръстът е напрестолен, бил е поставен върху св. Престол в църковния олтар”, разказа Милена Карамфилова, уредник в пернишкия музей.
Размерите на ценния експонат са 23,5 х 15 х 3,5 сантиметра и е изработен от кипарисово дърво.
С много фина и изящна дърворезба на това малко пространство са изобразени в 20 сцени повече от 100 фигури в цял ръст, а заедно с тези, на които са само част от лицата, те стават над 200.
“Върху кръста, който е двулицев, са представени сцени от Стария и Новия завет. Има и сцени странично в дебелината на кръстните рамена. При толкова малки размери са представени много фигури, което е впечатляващо за майсторството на автора.
Работено е с много фини инструменти, наподобяващи игли. Категорично това е дело на монаси, които са имало достатъчно време и са се занимавали с ръчен труд. Миниатюрната дърворезба идва от традициите на византийското изкуство като продължение на средновековната резба върху слонова кост”, допълва Карамфилова.
В музея в Перник кръстът попада през 70-те години на миналия век Бил е притежание на свещеника от Бургас Асен Пенчев, който се оженил за жена от Брезник и затова живеел и служел там.
След неговата смърт синовете му са имали разправии помежду си кой да наследи ценната реликва. За да спре дрязгата между тях, майка им, останала вдовица, го предава на музея.
Откупен бил за няколко хиляди лева.
“За съжаление, малко се знае за историята му и как е попаднал у свещеника. Това, което е разказала неговата съпруга обаче, е, че е дело на гръцки монах, живял в някой от светогорските манастири в Атон. Изработван е 18 години, след което монахът е ослепял”, допълва Карамфилова.
Подробно кръстът е изследван и датиран от проф. Елена Генова от Института по изкуствознание към БАН и Пенка Желева, дългогодишен уредник към музея в Перник. За да определят периода на изработката – края на XVI – началото на XVII век, те се основават на това, че има много малко застъпена интериорна среда, почти няма сгради или много слабо присъстват, а фигурите са много плътно подредени една до друга, релефът е висок, което е характерно именно за дърворезбата от този период.
Според изследователките светинята е изработена от цяло парче дърво.
На двете страни на кръста са представени 12 сцени от Новия завет, велики Господски празници като Възкресение Христово, Рождество Христово, Благовещение, Сретение, Преображение Господне, Възкресяване на Лазар, Вход Господен в Йерусалим, Възнесение и Разпятие Христово.
Централните сцени са Рождество и Разпятие Христово, които са и малко по-големи като размери.
В кръстните рамена странично са 8 сцени от Стария завет – Жертвата Авраамова, Стълбата на Яков, Старозаветна Троица, Мойсей получава скрижалите на завета, Пророк Даниил в ямата с лъвовете, Тримата отроци в огнената пещ, евангелистите Марк, Матей, Йоан и Лука.
Над всяка композиция върху разгърнат свитък има и надпис на гръцки език. Кръстът е с широка декоративна рамка.
“Тази декоративна система на резбоване на сцените и иконографията на композициите вероятно произлиза от типа на разцъфналия кръст, при който има много повече изобразителни полета. Този тип се свързва с легендата за цветята, които са поникнали
на мястото, където е заровен кръстът, на който е бил разпънат Иисус Христос”, допълни уредничката на музея.
Казва, че всеки един екземпляр, останал до наши дни, е от изключително значение, тъй като трудно се запазват подобни реликви.
“Уникален е и заради начина си на изработка, а всеки такъв предмет носи своята история. Запазен е изцяло, отчупено е само едно малко парченце. Не се е налагало да се прави някаква реставрация и консервация. Пазим го при определена температура и изолиран от влага”, продължава разказа си Милена Карамфилова.
Подобни и най-близки до този кръст като датировка и вид има запазени в Рилския манастир и в сбирката на Държавния музей “Московски Кремъл”, посочват изследователките проф. Елена Генова и Пенка Желева. Смятат, че са изработени от една светогорска работилница.
