Моцарт и музиката на битието

През 1756 г. в Залцбург се ражда дребен човек с мръсна уста, който е най-чист музикален диамант. Йохан Хризостом Волфганг Амадеус Моцарт няма и три години, когато кака му започва да свири на клавесин. Малкият обикаля клавесина като коте паничка с мляко и иска да свири. Ръцете му не стигат по-крайните клавиши, но той измисля какво ли не, за да успее. И успява.

Започва да чете, пише и смята; освен на клавесин, свири на цигулка и орган; на пет композира, а на 6 с татко и кака е на турне из Европа. За него в немския се ражда думата „вундеркинд“, дете-чудо.

До 10 Волфи, истинска поп-звезда, очарова крале и кралици. В Париж издават първите му сонати, а в Англия Кралското дружество го изучава като феномен.

После го забравят – тийнейджърът-чудо не е сладур като детето-чудо. Или модата се сменя. Или малко им писва от него. От 1766 г. започва 15-годишен период в живота на Моцарт, пълен с пътуване между Залцбург, Виена, Италия и Германия. Творчески той е плодотворен, но му липсват простите радости – пари и слава.

Моцарт пише опери, но не пробива на виенската сцена, според баща му – поради завист и интриги. Композира серенада, струнни квартети, симфонии, но за хляба работи като концерт-майстор в Залцбург.

„Живея в страна, където музиката има много малко късмет” – пише Моцарт. Ами ако живееше в България сега?

Освен с гениално творчество, Моцарт е прочут и с мръсния си език. Смята се, че това е Синдром на Турет – неврологично страдание с двигателни и речеви тикове, включително натрапчиви ругатни. Но той май не страда, а се приема, какъвто е.

Сватбата на Моцарт е четири години, преди да композира „Сватбата на Фигаро“. Залюбва красивата Алоиза Вебер, но майка ѝ не иска да я подари на пройдоха музикант. За сметка на това, му пробутва грозноватата си дъщеря Констанца, но така му прави услуга.

Констанца, за която Моцарт се жени на 26, е мила, умна, весела и сърдечна, обича мъжа си и го подкрепя в безпаричието. Някои казват, че не е съвсем така и в последните месеци той подозира изневяра, което влияе на здравето му. Бог знае.

Но женитбата сякаш бележи границата от най-безславния към най-славния период в живота на Моцарт. Виенското общество сякаш изведнъж проглежда и вижда, че дребният, висок само метър и шейсет, непочтителен към авторитетите младеж с лош език и развинтена музикална фантазия, е истински гений.

Обратът започва с „Отвличане от сарая”.

„Твърде много ноти” – казва император Йозеф ІІ, щом чува операта, която лично поръчва.

Но все пак славата идва при Моцарт и повече не си отива. Тя никога не му е твърде много.

Макар да са много, не са твърде много и парите, които я придружават. Моцарт ги пилее щедро, включително на комар. Той пише непрекъснато, за да навакса, а не чака, по маниера на епохата, някакво „вдъхновение”.

Да, странно е, но в музиката Моцарт се води от интелекта, а в живота – от страстта. Той има силна памет – композира методично, но е и невероятен импровизатор. Паметта подпомага и плодовитостта му, пише общо над 600 творби – 41 симфонии, 27 концерта за пиано и оркестър, концерти за цигулка, за духови и клавирни инструменти, камерни концерти.

Да не забравяме и 21 опери – а че не всички са известни, не значи, че не са пълни с блестящи музикални идеи. Все пак, най-прочутите са четири – „Отвличане от сарая”, „Сватбата на Фигаро”, „Дон Жуан” и „Вълшебната флейта”, сочена и за най-масонската му опера. Основната тоналност тук е ми бемол мажор, с три бемола в основата си, а те пък означават „добродетел, благородство и покой”.

Музикалният критик и историк Алфред Айнщайн обяснява: „Моцарт е страстен, убеден масон. Той не само ни е оставил редица значителни произведения, написани специално за масонските обреди и тържества, а самата мисъл за масонството прониква цялото му творчество”.

Нито масонството, нито геният обаче ни избавят от смъртта, а при Моцарт тя идва рано. Той е на 35, композира „Реквием“ по поръчка на някакъв непознат, но се разболява и казва, че май го композира за себе си.

Има над 150 версии от какво точно умира, но има ли значение. Умира. Захвърлят го в общ гроб – семейството е потънало в дългове. Тялото на Волфганг Амадеус Моцарт завинаги изчезва в небитието, музиката му живее в битието завинаги.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036