Мъжката и женската гледна точка

Май наистина сме от различни планети… Как мислите?

[ad id=“225664″]

Нейният дневник:

„Тази вечер съпругът ми се държа с мен много странно. Бяхме се уговорили да вечеряме в любимия ни ресторант.

Цял ден пазарувах с моите приятелки и малко закъснях за вечерята, и си помислих, че точно това го е огорчило.

Разговорът не потръгна и аз предложих да се преместим на някое по-тихо и спокойно място, така че да можем да си поговорим. Той се съгласи, но от това не стана по-разговорлив. Попитах го какво се е случило и той каза, че нищо не се е случило. Попитах го дали аз съм виновна за това, че той е разстроен. Той каза, че изобщо не е разстроен, че аз за нищо не съм виновна и че няма за какво да се безпокоя.

[ad id=“263680″]

На път за вкъщи му казах, че го обичам. Той се усмихна и продължи да си върви по пътя. Не мога да си обясня поведението му, не мога да разбера защо той не ми отговори, че и той ме обича.

Когато се прибрахме, почувствах, че напълно съм го загубила и че той не иска да има нищо общо с мен. Той просто си седеше кротко на дивана и гледаше телевизия. Той все още изглеждаше толкова далечен и сдържан. Накрая, в продължаващата тишина, аз казах, че отивам да спя.

След 15 минути той също влезе в спалнята. Усещах, че нещо го безпокои и мисълта му е някъде много далече. Той заспа, а аз плаках половината нощ. Не знам какво да правя. Знам, че в мислите си той вече е някъде другаде. Животът ми се разпада… “

Неговият дневник:

„Моторът така и не тръгна и аз не мога да разбера защо.“

Източник: fit4brain