Мъжът, спасил жената на Аспаруховия мост: Преборих рак, знам колко важно е да помагаш

Герой!

Така наричат варненеца Йордан Йорданов, който преди две седмици предотврати самоубийството на възрастна жена на Аспаруховия мост. Смелата постъпка на мъжа стана известна благодарение на видеоклип, който самият той пусна в социалните мрежи. На него се вижда как Йордан хваща през кръста дамата и успява да я убеди да слезе от парапета, за да не се случи най-лошото. За съжаление, през това време нито една друга кола не спира, за да му помогне.

Пристигналият полицейски патрул откарва старицата за преглед в болница. Лекарите установяват депресивно състояние. Малко по-късно тя е отведена невредима в дома си.

Само за няколко минути видеото, което Йорданов публикува в профила си, взриви интернет. Споделено от хиляди, то предизвиква истинска буря от емоции. Повечето благодарят на мъжа за постъпката и я определят като геройска. Други бързат да го укорят, че с клипа си е направил реклама. 

жената

За спасителя на жената обаче негативните коментари са без значение. Той дори бе отличен със сертификат за признателност от платформата “Добрите примери”. Днес Йордан казва, че не определя себе си като герой и че най-важното е да бъдем добри хора.

Пред “168 часа” той разкри защо е решил да помогне на дамата.

– Г-н Йорданов, преди повече от две седмици спасихте жена от самоубийство на Аспаруховия мост. Какво ви накара да спрете, докато другите подминаваха с колите си?

– Ако трябва да бъда абсолютно честен, единствено съвестта ми ме накара да спра колата и да се върна обратно, за да видя какво се случва. Първоначално помислих, че може просто да седи там, но беше логично, че една възрастна жена в това време на деня няма какво да прави на това място. Казах си, че трябва да отида при нея. Погледнах в огледалата, но отвсякъде минаваха коли заради пиковия час.

Нямаше как веднага да спра, за да не стане беля

Вече бях на около 500 метра след жената, мостът привършваше и нямаше друг вариант, освен да обърна и да се кача отново на пътя. Помислих си, че съм се забавил много и тя вече се е хвърлила. В телефона, който беше в ръката ми, бях изписал 112, но не можех да чакам.

Слязох веднага от колата и тръгнах към нея. Не мислех нищо по пътя дотам, единствено как да я задържа, за да не стане най-лошото. Започнах да ѝ говоря, хванах я здраво, така че да не реши да направи нещо неочаквано.

Бях спокоен, не бях притеснен, защото знаех, че като съм близо до нея, няма какво да се случи. Успях да я успокоя, тя изглеждаше много притеснена. През цялото това време минаха множество коли. Не мога да ви кажа броя им, но според мен бяха поне 100.

Спря единствено един автомобил, а жената от него каза, че е полицейско лице. Тя също има съвест и като полицейски служител явно е почувствала дълг да помогне. Никой от останалите, които профучаваха с мръсна газ, дори не попита какво се случва. Спомням си, че спря един таксиметров шофьор, аз му казах:

“Ще помогнеш ли да задържим жената, за да не стане най-лошото?”, а той ми отвърна: “Не мога, ще ми ударят колата”. След това си тръгна веднага. Това толкова ме ядоса! Недоумявам как в такъв момент може да мислиш за други неща, когато един човек има нужда от спешна помощ.

Ако го няма доброто, ние сме загубени. Не може да си затваряш очите за чуждите хора и да мислиш за своите, защото не знаеш какво може да се случи занапред. Никой не е сигурен дали утре, вдругиден или след много години на същия този мост няма да е неговата баба, майка или друга роднина.

– Какво ви каза възрастната жена, след като я свалихте от рампата?

– Тя беше изключително разстроена. Беше притеснена. Казваше: “Не ме питай за имената ми, моля те”. Обясни ми, че е под стрес и ѝ е тежко, че не се чувства добре и че е в депресия. След като я свалихме, вече дойде и патрулираща кола. Качихме я в нея и си стиснахме ръцете. Това беше. Изглеждаше добра жена, но сякаш смачкана от живота. Не знам каква е била професията ѝ преди години, но със сигурност се е трудила доста за тази страна. Да опиташ да се самоубиеш – явно е, че е имала трудности.

Една позната преди време ми разказа за учителка, която също посегнала на живота си. Била с голям стаж, уважавана от колеги и ученици, от всички хора около нея. Накрая обаче ниската пенсия я кара да направи най-лошото.

– През следващите дни успяхте ли да се чуете с жената, която спасихте?

– Не, от районното ми казаха, че не разполагат с името ѝ. Разбрах, че са я прегледали и нямала психични отклонения, след което са я пуснали. Продължавам да я търся, но без успех. Нейни роднини също не са опитали да се свържат с мен.

– Според вас защо всички тези коли не спряха да помогнат?

– Ако тя вече беше скочила, ако се беше самоубила, щеше да има такива, които да спрат и да гледат. Съжалявам, че го казвам, но сред хората има толкова много, които биха наблюдавали чуждото нещастие с удоволствие. Сякаш за да се успокояват, че те не са на това място. Нямаше никаква човечност в този момент, а тя е най-важното нещо.

Всички, които минаха оттам, виждаха ясно как я държа, как тя е седнала, как ѝ говоря нещо. Близко е до акъла, че явно се опитвам да й помогна, а не че просто си седим там. Всеки се е сетил какво се случва, но никой не спря освен полицейската служителка.

Замислих се дали след това са се запитали какво се е случило с жената, дали съм успял да ѝ помогна. Най-вероятно малко след като са ни видели, вече са забравили за нас. Не мога да си го представя, но има и такива хора. Иска ми се да не е така.

– Защо решихте да публикувате видеото, на което спасявате възрастната дама, в интернет?

– Идеята ми беше само една-единствена – исках да покажа как в този тежък момент, когато един човек има нужда от спешна помощ, никой не иска да се отзове и да му подаде ръка. Подминават го като пътен знак, без да осъзнават, че утре те може да са на негово място.

След като пуснах видеото, то много бързо събра стотици коментари и реакции от най-различни хора. Избягвах да ги чета, за да не се ядосвам на тези, които ще ме укорят, че съм се притекъл веднага на помощ, за да си правя някакъв пиар. Разбира се, нямаше как да не им хвърля един бърз поглед.

Срещнах подкрепа от много хора, които ме поздравиха и написаха, че ако са били там, са щели да спрат също. Дори едно момиче ми разказа, че нейна приятелка преди години по същия начин е скочила от мост и е починала на място. Не е имало кой да я спре и да я попита защо го прави, да я хване и да не ѝ позволи да скочи.

Много хора разказаха своите истории. Не липсваха обаче и критиките, че едва ли не това било реклама. Каква реклама? На какво? Нито съм известен, нито имам бизнес, че да трябва да правя реклама на себе си.

Клипът показва, че липсва човечност, а не че аз съм направил нещо велико. Благодаря на хората, които разбраха каква беше идеята. Искам само да допълня и защо заснех самия клип. Направих го, за да се защитя, в случай че жената падне. В момента, в който бях до нея, някой можеше да снима с телефон. Ако беше станало най-лошото, можеха да ме обвинят, че съм я бутнал например. Просто трябваше да се застраховам.

– Чувствате ли се като герой?

– В никакъв случай не се чувствам герой. Категорично казвам – не! Не приемам това за геройска постъпка, защото така е редно да се прави. Не трябва да гледаме на това като на нещо странно, нещо различно или прецедентно.

То трябва да се случва често. Не коства абсолютно нищо да помогнеш на човек в беда, но чувството, след като си го направил, е прекрасно

Не казвам, че съм по-добър човек от останалите. Не се чувствам такъв, но всеки ден и всяка минута се опитвам да бъда. Може би причината за това е, че когато бях на 21 години, ми откриха злокачествен тумор. Диагностицираха ме с рак.

Ходих на химиотерапии, не бях на себе си. Накрая ми беше писнало от операции, от болници, но нямаше как. Трябваше да се боря, за да си отиде болестта. Това сякаш ме направи по-силен и много по-чувствителен към хора, които имат нужда от помощ.

– Имало ли е други такива моменти, в които сте помагали на някого?

– Не искам да говоря за това, защото ще излезе като някаква хвалба. Помагал съм на хора в нужда, но ще се огранича само до тези думи. Когато съм имал възможност, винаги съм подавал ръка. Дори сега работя върху нещо, което цели да помогне на едно детенце. Ако всеки от нас помогне на някого, светът ще бъде по-добър.

– С какво се занимавате професионално?

– Работя във фирма, която се занимава с ковано желязо. Правим например врати, парапети. Харесва ми, не се оплаквам. Не съм най-богатият, но с удоволствие отивам на работа, защото я върша с любов. Аз съм от бедно семейство, но не ме е срам.

източник www.dunavmost.com