Надежда тук всяка оставете

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща”, бр. 6, 1990 г.
„НАДЕЖДА ТУК ВСЯКА ОСТАВЕТЕ”
-Ние ще гласуваме за БСП, защото БСП ни храни! – заявява ми категорично на 31.V. вечерта дебела жена по време на обиколката ни из една от уличките на кв. „Лозенец”.
Въпросната уличка „Гьоновец”, на която са наизлезли като от пещери обитателите й, прилича повече на продълговато бунище, отколкото на улица – неасфалтирана, малка и воняща, без никаква канализация и осветление. По протежението й, в средата, е издълбан с лопата канал, по който се стичат незнайно къде помийните води от къщите.
Два дена преди това някой от застъпниците на д-р Руси Русев, кандидат на БСП за 158-и избирателен район, е заявил, че СДС ще отнеме пенсиите и безплатната медицинска помощ на населението, и сега част от хората са настръхнали срещу нас.
-Ела бе, другарю, ела да видиш как живеем – дърпа ме в същото време друг човек за ръката – по-късно разбрах, че се казва Асен Илиев Стефанов – и ме повежда по кална пътечка към № 62, където 3 семейства с 10 деца са нагъчкани в трите стаички на някакъв хибрид между къща и барака.
Чудя се кое по-напред да записвам и се чувствам невероятно подтиснат, защото част от стопаните, не знае как, са решили, че ние още тази седмица ще им помогнем, искат да вярват, че все някой ще им помогне. От „Гьоновец” ме повеждат към улица „Планинец”, където пак на № 62 17 души живеят в нещо като пристройка, в един двор, където вони неописуемо, тъй като кметството е забранило да си мият двора, защото мястото е наклонено и водата се стича в мазетата на съседите. Същото е положението и на ул. „Ивайло” – кал, нечистотия – защото и да иска човек при тая липса на канализация, при тия порутени постройки, едва ли би могъл да поддържа някаква хигиена. И най-важното, никаква надежда да получат жилище или разрешение за строеж на кооперация, въпреки десетилетните очаквания.
В целия петнадесетхиляден „Лозенец” има само два хранителни магазина, единият от които е лавка. Няма кино, няма нито една улична лампа, няма спортен комплекс, няма младежки или културен дом, има само огромни цветни плакати с усмихващия се д-р Русев, който очаква хората от това гето, изградено от неговата партия, да го подкрепят с гласовете си – и нето, и нея.
Малко по-надолу от ОФ клуба, вече в мрака забелязваме детската градина за циганчетата – голяма дървена барака – докато в съседство се издига модерна детска градина с басейн и всякакви удобства. Само че в нея директорката, г-жа Терзиева, никога не допуска да се приемат циганчета, макар че бараката отсреща е препълнена с деца. Излишните се препращат към детска градина в с. Дъбрава – на няколко километра от Лозенец.
Докато слизаме към колата, около нас постепенно се натрупва цяла тълпа. Чест от нея крещи „БСБ, БСБ”, други мълчат, а едно младо момче полушепнешком ми казва: „Бате, ние всички сме за СДС, ама ни е страх. Нас циганите, който ни хване, ни прави каквото си ще.
Не зная как да завърша. Ще ми се само да попитам д-р Русев, не чувства ли морална вина и поне мъничко угризение на съвестта, като търси гласовете на тези хора? И какво може да им обещае освен нищетата, превърната в жизнена съдба, която е изготвила за тях немотията, дърпаща конците на неговото поведение и думи.
Петър КРАЛЕВ