Надпреварата за нов лидер на БСП. Кои са кандидатите и какъв е залогът

Този уикенд Българската социалистическа партия (БСП) ще проведе конгрес, на който най-вероятно ще избере новия си председател. Кандидатите за поста са много, но основните са сегашният временен лидер на БСП и вицепремиер Атанас Зафиров и министърът на социалната политика Борислав Гуцанов.

Изборът на председател на БСП е пряк и по план е насрочен за 23 февруари. Въпреки това се очаква конгресът на 15 и 16 февруари да промени устава на партията и да премахне прекия избор. В такъв случай нов лидер ще бъде излъчен от конгреса още през този уикенд.

Това се случва на фона на огромен спад в електоралната подкрепа за БСП през последните години. В същото време през януари партията стана част от общо правителство с ГЕРБ и ИТН, подкрепено и от ДПС на Ахмед Доган. В кабинета начело с Росен Желязков (ГЕРБ) БСП има четирима министри и един вицепремиер.

От юни 2024 г. насам партията има временно ръководство начело с Атанас Зафиров. Той беше избран за временен председател, след като дългогодишната лидерка на БСП Корнелия Нинова подаде оставка. Тогава тя посочи като причина „катастрофалните резултати“ на изборите през юни, на които БСП получи едва 150 хиляди гласа.

За осемте си години начело на социалистите Нинова изключи от партията много от разпознаваемите ѝ фигури. Това доведе до раздробяване на лявото пространство и стопяване на подкрепата за БСП с 800 хиляди гласа между 2017 и 2024 г.

Освен Зафиров, в новото ръководство след оставката на Нинова влязоха още Гуцанов, Драгомир Стойнев, Кристиан Вигенин. Дълги години те бяха близки до Нинова, но през 2024 г. ѝ обърнаха гръб и дори я изключиха от партията. Нинова каза, че това е предателство, а впоследствие обяви, че създава нова формация на име „Непокорна България“.

За изборите през октомври БСП се опита да обедини левите формации и влезе в коалиция с много други по-малки партии, но не успя значително да увеличи резултата си и спечели около 184 хиляди гласа или 7,5% от общия вот.

Въпреки това партията успя да влезе в управлението за първи път от 12 години – като част от коалиция с ГЕРБ и ИТН. Още от 2017 г. в БСП беше приета забрана за влизане в коалиция с ГЕРБ – това беше сред основните политически линии на Нинова. Но временното ръководство я отмени и сега изглежда, че няма проблем да участва в общ кабинет с партията на Бойко Борисов.

В същото време през есента на 2024 г. се появиха твърдения за зависимост на временното ръководство на БСП от санкционирания за корупция лидер на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски. Нинова също говори публично за връзки на водещите в БСП политици с Борисов и Пеевски.

В този контекст БСП се изправя пред избор на нов председател.

Кои са кандидатите

В надпреварата за лидер на БСП влизат общо 15 души, но основните претенденти за поста в момента изглеждат двама – Зафиров и Гуцанов.

Атанас Зафиров е вицепремиер без портфейл в кабинета „Желязков“. Преди да стане временен лидер на БСП, беше дългогодишен зам.-председател. Има образование в сферата на националната сигурност, финансите, българския език и историята.

Борислав Гуцанов е министър на труда и социалната политика в кабинета „Желязков“. Преди това беше председател на парламентарната група на БСП. Завършил е военноморско училище, а политическата му кариера започва от общинския съвет във Варна.

Позициите му са за близки отношения с Русия. През ноември 2024 г. разследване на Свободна Европа показа, че Гуцанов е разрешил партийната сграда на БСП във Варна да се ползва за консулство на Русия, въпреки че то е закрито още през 2022 г.

Тази седмица Гуцанов се появи и на „научна конференция“ с руската посланичка Елеонора Митрофанова.

През 2010 г. Гуцанов беше арестуван при т.нар. операция „Медузите“, ръководена от тогавашния министър на вътрешните работи в първия кабинет на ГЕРБ Цветан Цветанов. Впоследствие беше оправдан и осъди държавата за задържането си.

Други кандидати за председателския пост в БСП също заслужават внимание. Част от тях са:

Кристиан Вигенин. Той е евродепутат от БСП. През 2013 г. е външен министър в кабинета на Пламен Орешарски (БСП и ДПС). В партията е критикуван за това, че е „верен“ на всяко ръководство.
Сергей Станишев. Той е бивш лидер на БСП и бивш премиер в правителството на т.нар. Тройна коалиция на БСП, ДПС и НДСВ. Управлението ѝ от 2005 до 2009 г. се свързва с влизането на България в Европейския съюз (ЕС), но и с редица корупционни скандали. След това Станишев стана евродепутат и лидер на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Той критикува решението на временното ръководство да влезе в общо управление с ГЕРБ и казва, че това е станало по „унизителен начин“.
Румен Овчаров. Той е бивш енергиен министър в кабинета на Жан Виденов (1995-1997) и в този на Станишев. През 2023 г. беше санкциониран от САЩ по глобалния закон „Магнитски“ заради това, че „многократно е участвал в корупционни договори в сферата на енергетиката с руски енергийни компании, получавайки подкупи и други облаги“. Овчаров отрича тези обвинения.
Иван Иванов. Той е регионален министър в кабинета „Желязков“. Според информация на „Капитал“ е бил управител на клон на силовата групировка СИК през 90-те години на миналия век. Иванов отрича.
Антон Кутев. Той беше говорител на три от служебните правителства, назначени от президента Румен Радев. След конфликт с Нинова през 2022 г. напусна ръководството на БСП, след което стана съветник на Радев.
Генади Събков. Той е смятан за приближен до бившата лидерка Нинова. Критикува временното ръководство на БСП и беше против влизането на партията в управление с ГЕРБ.
Дора Янкова. Тя е единствената жена в списъка с кандидати за председателския пост. Към момента оглавява Организацията на жените социалистки към БСП. В периода 2003-2011 е кмет на Смолян.

Останалите кандидати са Габриел Вълков, Борис Цветков, Боян Балев, Калоян Паргов, Трифон Панчев, Руси Статков.

В надпреварата първоначално се включиха Драгомир Стойнев и лидерът на столичната организация на БСП Иван Таков, но и двамата решиха да се оттеглят.

Какъв е залогът

Бъдещият лидер на БСП ще остане на поста в продължение на четири години и ще играе водеща роля в определянето на политиката на партията занапред.

След оттеглянето на Нинова миналия юни възникна въпросът: ще поеме ли партията по нов път?

Под ръководството на Нинова БСП беше силно отдалечена от модерната европейска левица, която се занимава с проблемите на работниците и на маргинализирани общности като ЛГБТ хората и мигрантите. Нинова вървеше в обратната посока и наричаше подхода си „консервативен социализъм“, като също така заемаше проруски позиции. В същото време тя се противопоставяше на ГЕРБ.

Сегашното временно ръководство, от чиито редици са и предполагаемите фаворити за председателския пост, не изглежда да има по-различни позиции от Нинова по типично леви въпроси или пък по отношение на връзките с Русия. Но се различава от нея по въпроса за коалирането с ГЕРБ.

Може да се очаква бъдещият лидер на БСП да продължи курса на временното ръководство и да поддържа отношенията с ГЕРБ в рамките на кабинета „Желязков“.

Arhiv