Над 2000 въпроса задават учителите за реформата в образованието. МОН отговаря колкото може.

След близо месец ще бъде даден стартът на най-ключовите промени в средното образование. За реформата по същество обаче почти никой не говори, а дебатите се плъзгат предимно по повърхността – вероятно и заради липсващите все още основополагащи държавни образователни стандарти. Завесата към реформата не беше повдигната дори на гигантския учителски събор. Сайтът на срещата обаче дава ориентировъчна представа за настроенията, мненията и опасенията на преподавателите относно новия училищен закон, който именно те ще прилагат. Макар цялостната картина все още да остава загадка, 2000-те учителски въпроси и отговорите към тях, публикувани на sabor.mon.bg, очертават щрихите на бъдещата промяна. Какво питат учителите и какво отговаря или пък премълчава МОН? Предлагаме ви обобщение на различните питания на гилдията.

Новите институции

Половината български училища ще трябва да се преобразуват. Най-вече това се отнася за основните школа (до 8-и клас), които до март 2017 г. трябва да изберат в какви да се превърнат – в основни до 7-и, когато според новия закон вече ще се завършва основно образование, в обединени – до 10-и клас, или в начални – до 4-ти клас. От отговорите на МОН става ясно, че процедурите за инициирането на обединените школа са на кметовете на общините и на общинските съвети. Как точно ще става това, колко ще тежи думата на самото училище, на регионалния инспекторат по образование, който според закона също трябва да даде становище – е неясно.

Всъщност министерството старателно избягва темата, което потенциално създава огромни рискове пред една от най-тежките промени. На въпрос: „Какви ще бъдат изискванията за преобразуване на основни в обединени училища специално за малките населени места и няма ли това да доведе до задълбочаване на демографската криза„, сухият отговор от министерството гласи: „Изискванията ще бъдат свързани с решение на общинските съвети и мотивирани предложения на кметовете на общините, наличието на материална база, кадрова обезпеченост и демографска перспектива“. Толкова. А обяснението, че в малките населени места преобразуването (от училище до 8-и в училище до 10-и) ще е по-реалистично, защото там нямало голям брой ученици и висококвалифицирани учители, направо навежда на мисълта, че експертите на МОН нямат представа какво предстои.

Малко „по-обстойни“ са отговорите относно критериите за иновативните училища. От МОН обаче са се направили на приятно разсеяни по отношение на няколкото питания дали иновативните школа ще получават субсидия от държавата, защото отговор на тях, незнайно защо, няма.

Относно прехвърлянето на професионалните държавни училища към общините министерството пояснява, че от една страна те са свързани с „реализиране на местни образователни политики и са ориентирани към регионалния бизнес и икономика“. По-големият въпрос, който тежи на кметовете и който правителството старателно заобикаля обаче, е кой и как ще поеме допълнителното финансово бреме за тези училища.

Немалко тревоги има и около самото преименуване на стотици детски градини и училища. Пререгистрацията ще бъде свързана с разходи и бумащина. Ето оригиналния отговор, който едва ли внася нещо полезно в темата: „В ЗПУО се предвижда ЦДГ и ОДЗ да променят вида си на „детска градина“ от 1 август“. Друг въпрос: „Кога ще бъдат готови критериите за средищна детска градина?“ „Те ще бъдат приети до 1 ноември с акт на МС“, научаваме от отговорите.

Контрол и качество

Как ще се осъществява контролът по качеството на училищното образование според новия закон, е толкова неясна тема, че тук учителите са направо в стрес. Създаването на нов Национален инспекторат на подчинение на МС, в който ще има вътрешни и външни инспектори (неясно откъде ще дойдат?), ги плаши заради асоциациите с безкраен надзор, проверки и санкции, неоставящи минута спокойствие за педагозите.

Преподавателите питат необходимо ли е създаването на нова държавна институция за контрол на училищата, а от МОН отговарят, че Националният инспекторат по образование не е структура, която ще осъществява контрол. Във философията й било заложено да установи нивото на предоставяното образование и при необходимост да даде нужните препоръки. В закона обаче черно на бяло е записано, че инспекторатът „организира и провежда инспектиране на детски градини и училища“. Това на всеки нормален човек би трябвало да му говори, че става дума за проверки. Тогава как да не е орган за контрол инспекторатът?

Ще бъдат ли точно разграничени функциите на новата структура от тези на сегашните регионални инспекторати по образование, които ще станат регионални управления по образование, умуват още учителите. „НИО няма да има дисциплинарни правомощия да налага санкции, а ще измерва с конкретен инструментариум нивото на постигнатото качество на образованието и управлението в съответната образователна институция. В правомощията му е да дава препоръки и да подпомага детската градина или училището в изготвянето и изпълнението на план за подобряване на дейността“, отвръщат от МОН. Какво точно ще правят РУО-тата обаче остава загадка.

На въпроса как ще се гарантира, че новият орган няма да преиначава, подправя и премълчава реалността, а ще служи на интересите на учениците, от МОН отговарят, че било в интерес на държавата да познава реалното състояние на образованието, вместо да разчита на структура, действаща в самата система. Функциите на инспектората щели да се регламентират в Правилника за устройството и дейността му, т.е за подробностите отново следва да се изчака до 1 август т.г.

Родителите и обществените съвети

Тук просветното министерство упорито избягва да отговори на опасенията на учителите доколко родителите, влизащите в бъдещите обществени съвети на всяко школо, ще бъдат компетентни (особено ако са роми или с нисък образователен ценз), за да дават обективна оценка за професионалните умения на преподавателите? Според новите разпоредби обществените съвети ще участват във вземането на редица решения – от разпределението на средствата и учебното съдържание до атестацията на директорите. Отговорът е повече от абсурден – в училищния закон пишело, че общественият съвет участва с представители в комисиите за атестиране на директорите при условията и по реда на държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. И още един опит – не са ли твърде големи функциите на обществените съвети, притесняват се учителите. „Функциите им са описани в училищния закон“, отговорят чиновнически от МОН.

Друг въпрос: „Каква ще бъде ролята на сегашните училищни настоятелства и не се ли изземват техните функции?“ И тук министерството си е заровило главата в членове и алинеи: „Дейността им е разписана в глава седемнадесета на ЗПУО“. А с отговора на въпроса: „Кое налага училищните учебни планове да бъдат съгласувани с обществения съвет“, анонимният чиновник директно се подиграва с питащите: „Законът за предучилищното и училищното образование“, гласи циничният отговор. Въпросът какво става, ако няма родители, желаещи да бъдат членове на обществения съвет, пък явно се е сторил незначителен на министерството.

Организацията на учебния процес

Учителите питат какви са възможностите за повсеместно целодневно обучение, за да се приберат учениците от улицата, и предлагат при професионалното образование престоят да е обвързан с трудова дейност. Отговорът обаче гласи единствено, че целодневното обучение е от 1-ви до 4-ти клас, а между 4-ти и 7-и клас се организира по желание на родителите и при възможност от училището… като че ли това не се знае. Интересен въпрос е как сегашните шестокласници ще получат през 2016/2017 г. свидетелство за основно образование, когато са 7-и клас, при положение че са се обучавали по стария учебен план и няма да са преминали обучението, заложено в 4-та година по него. От министерството отговарят, че няма проблем за овладяване на учебното съдържание, учениците щели плавно да навлязат в новата програма, а за компенсиране на съдържанието щели да се предвидят часове по ЗИП. Впрочем и учениците, които догодина са в осми клас, също ще получат свидетелство за основно образование. Такова питане също има на сайта, но учудващо от МОН са се объркали – оттам са написали, че седмокласниците и осмокласниците през 2015/2016 г. ще получат свидетелство за основно образование, но това всъщност важи за 2016/2017 г.

Неясно на този етап остава и как ще се осъществяват изборът на профил и приемът във втори гимназиален етап, защото това отново ще се уреди в правилник. Преподавателите се чудят какъв ще е броят на децата в групите в детските градини – наглед прост въпрос. Отговорът обаче е от сложен по-сложен. „Законът за предучилищното и училищното образование е делегирал регламентирането на броя на децата в групите на стандарта за физическата среда и за информационното и библиотечно осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие и стандарта за финансиране на институциите“, отчитат се от МОН.

Друго питане е защо в следобедните часове има две самоподготовки, при положение че учителите винаги трябва да подготвят децата по най-малко три предмета. Този път от просветното министерство се мотивират – защото от практиката досега било установено, че предвиденото време за подготовка е достатъчно. От МОН са пределно откровени и по друг въпрос – дали удължаването на учебната година ще има положителен ефект. Категоричен отговор тук можело да се даде едва след няколко години, когато се направят нужните наблюдения и анализи. Дали намаляването на броя часове на предбуквения етап в 1-ви клас ще подобри (или ощети) ограмотяването на учениците, имайки предвид разнородния им състав и процент роми в училищата?“, е поредното питане на учителите. В случая от МОН отговарят, че програмата за първи клас надгражда програмата от детската градина, където по новия закон обучението на децата от 5 и 6 години е задължително. „Децата се запознават с голяма част от понятията тогава. Броят на часовете за предбуквения период е препоръчителен. Ако учителят прецени, че децата не са овладели новите понятия, има право да удължи срока“, успокояват от министерството.

Преподавателите се чудят например защо има минимален брой деца за откриване на група, а няма максимален, до който да се приемат в интерес на малчуганите – за по-доброто им отглеждане, възпитание, социализация и обучение? Очаквате отговор? Ще го намерите в стандартите за финансирането на институциите и за физическата среда. Кога? На 1 август вероятно!

Оценяването

„Ще има ли външно оценяване в 10-и клас и по кои предмети?„, вълнуват се учителите. „Да, ще има“, казват МОН, но конкретните предмети ще се упоменат в съответния стандарт. „Кога ще бъде отменено напълно ненужното национално външно оценяване след 4-ти клас“, не спират да задават въпроси учителите. „Училищният закон предвижда провеждане на НВО да има в края на 4-ти, 7-и и 10-и клас“, измиват си ръцете от МОН. По същия начин, по който това е направено и по отношение на други въпроси – защо ученици от начален етап, които не са покрили стандартите, преминават в прогимназиален, защо не се повтаря до 4-ти клас, защо системата „бута“ слабите ученици? Тук дежурният отговор гласи – материята е уредена в училищния закон.

Учителите очевидно много се бунтуват относно разпоредбите, според които децата от 1-ви до 3-ти клас, които не са усвоили компетентностите, заложени в учебната програма за съответния клас, както и учениците от 4-ти клас, които имат годишна оценка „слаб 2“ по учебен предмет, не полагат изпити за промяна на оценката и не повтарят класа. Масово гилдията се чуди – по колко учебни предмета децата могат да имат двойки? Колко години може да преминават в следващ клас, ако имат невзет изпит? Какъв стимул ще имат учениците от начален етап да придобият необходимите компетентности, след като така или иначе ще преминат в по-горен клас и това от своя страна няма ли да доведе до повишаване на неграмотността у децата? „Материята е уредена в закона“… не се предават от МОН.