Над 41 000 зависими от хазарт са се регистрирали в НАП

41 344 пристрастени към хазарт българи са забранили на себе си да играят, като са обявили пред НАП своята зависимост.

Това показва справка от агенцията, пише „24 часа“. От началото на годината в регистъра са добавени 21 435 души, а заличенитe са 8120. Все повече пристрастени към хазарта са IT специалисти и въобще хора, които работят от дома си.

По силата на промени в Закона за хазарта, които са от 2020 г., към НАП (защото тя контролира този сектор) бе създаден регистър на всяко лице, “което смята, че има проблем с хазарта”. Според поправки от 2024 г. вписването се извършва въз основа на искане по образец, подадено от човека, определил се като зависим, или от негов представител. То се подава до шефа на НАП. Приходната агенция уведомява организаторите на хазартни игри за хората в списъка. Те пък от своя страна не допускат до игрите тези, които се смятат за пристрастени.

Юлиян Василев (името е сменено – б. р.) е на 37 години, но от 27-годишен е зависим от хазарта. Завършил е софтуерно инженерство и е програмист. Всичко започва с невинно залагане на 20 лв., след като приятел му предлага да влязат в игрална зала. В продължение на години е “закачен”. Печели хиляди левове, губи стотици хиляди. Съпругата му го напуска заедно с детето им в момента, когато разбира, че дължат 50 хил. лв. на банки и още толкова на негови приятели. Юлиян посяга на живота си, осъзнавайки, че е ударил дъното – търси психолог и сам подава заявление в НАП, за да го впишат в регистъра на уязвимите лица.

“360-те хил. лв., които Красимир Горсов е проиграл в казино, може да бъдат загубени в игралната зала само за ден. За хората, които не залагат като мен и него, сумата изглежда космическа. За хазартно зависимите е просто цифра, която в главата ни вече сме удвоили. Има съжаление, когато я загубиш. Както и идея – веднага да заложиш и да си я върнеш. Когато хванах ножа и опитах да се самоубия, вече нямах нищо – пари, кола, жилище.”

Регистърът реално съществува от декември 2022 г. За същата година вписаните са едва 125 души, но за следващите две броят им расте главоломно – за 2023 г. са 27 720 души, а до ноември 2024 г. – 21 435 души.

“Важно е да имате предвид, че вписаните в него са хора, които сами смятат, че имат проблем с хазарта, но те не могат да бъдат обявени за зависими, защото не знаем колко от тях в действителност имат поставена такава диагноза – обясняват от асоциация “Солидарност” пред “24 часа”. – Регистърът не е създаден с цел да брои хазартно зависимите, а да позволява на хората сами да си поставят ограничение за игра”, допълват от организацията.

Оттам отчитат нарастване на броя на обажданията до тях заради проблем с хазарта, но не само през последните години, а от 2015-2016 г. насам. Точно тогава от асоциацията добавили думата “хазарт” към наименованието на Националната информационна линия за наркотиците и алкохола.

До 2013 г. по 1-2% от всичките обаждания бяха за проблемна игра на хазарт, през 2016 г. вече бяха 8%, през 2020 г. – 18%, през 2021 г. – 27%, през 2022 г. – 37%, а през 2023 г. – 34% – сочи статистиката на асоциацията. Хората ги търсели заради проблеми с хазарта много по-често, отколкото заради проблеми с алкохола. У нас никога не било правено изследване, което да покаже броя на зависимите от хазарт и възрастта им.

“Това е абсурдно – да има данни за голям брой заболели, а държавата да не знае и да не се интересува колко са те – отчитат го като проблем от “Солидарност”. – За да се провежда някаква политика за решаване на проблема, се започва с установяване на мащаба му, както и кого засяга. А ние не знаем и нищо не се прави. Можем да кажем само, че хората, които се лекуват във вечерната ни програма, най-често са на възраст между 20 и 40 г., тоест млади, работещи и активни в живота си.

“Лицензираните в България хазартни оператори с физически или онлайн казина са длъжни да проверяват самоличността на клиентите си, а след това дали те са вписани в регистъра за уязвимите – обясняват оттам. – И ако някой е вписан, той не трябва да бъде допускан до игра. Това е по закон.”

Има обаче начини вписването да бъде заобиколено и се прави, сигнализират от НПО-то.

“На Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта са се обаждали доста хора, които сами са споделяли за такива случаи – изясняват от асоциацията. – Регистърът трябва да се разглежда само като помощно средство за хора, които имат проблем с играта на хазарт. В много случаи то не може да реши този проблем, особено ако става въпрос за зависимост.

Затова, ако човек не успява сам да спре играта, е добре да се впише в регистъра и след това да потърси специализирана помощ, като започне с една консултация с психолог за оценка на случая и за препоръки какви стъпки да предприеме по-нататък.”

Според специалистите в “Солидарност” друго, което е важно за регистъра за уязвими лица, е, че с последната промяна на Закона за хазарта от 14 май т. г. значително е намален минималният срок за отписване от регистъра. Преди той е бил 2 г., а сега е само 30 дни. Това означава, че ако един човек не посочи изрично по-дълъг срок в искането си за вписване, само след 30 дни може да поиска да бъде отписан.

“Такъв кратък срок на отказ от хазартни игри не помага почти с нищо на зависимите и не е достатъчен нито за лечение, нито за някаква промяна в нагласите и начина на справяне на дадения човек – обясняват от НПО-то. – От опита на вечерната ни програма за хазартно зависими знаем, че двугодишният срок даваше по-осезаема подкрепа на лекуващите се, а откакто срокът беше намален, търсенето на лечение се повиши.”

Според “Солидарност” у нас няма предпоставки за положителна промяна, както и надежда броят на хората с подобна зависимост да намалее.

Спирането на рекламите по медиите не е превенция, не е и лечение за зависимите, а просто една от многото стъпки, които трябва да се правят – твърди асоциацията. – Хората на практика са оставени сами на себе си – възможностите за игра са неизброими, а предпазните мерки почти нулеви.”

Част от тези 41 344 души, които са забранили на себе си да играят на машинки чрез заявление в НАП, посещават вечерни програми в НПО организации. Лечението е под формата на психотерапия, тъй като зависимостта се третира като психично разстройство. Специалистите определят процеса като дълъг и постоянен. Медикаментите, които се използват, са същите като при други зависимости – антидепресанти, стабилизатори на настроението и т.н.

Какъв е профилът на хазартно зависимите? Според специалисти това са най-често хора със средно и висше образование. Любопитен детайл е, че все повече залагащи на онлайн хазарт работят дистанционно от вкъщи. Увеличил се е броят на завършилите софтуерно инженерство, които са станали IT специалисти или програмисти. Мит е, че пристрастените са основно мъже. Броят на жените, търсещи подкрепа, се увеличава, но сумите, които те залагат, са по-малки.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase. https://www.dnes.bg/ …