Наистина ли руският газ е незаменим за българската икономика?

Снимка: Bloomberg LP

На 27 април „Газпром“ спря доставките на природен газ за България, защото страната отказа да изпълни искането за плащане на суровината в рубли. Отказът беше мотивиран от енергийния министър Александър Николов с появилите се рискове за националния интерес при този начин на плащане.

„Газпром“ не иска директно плащане в рубли, а предлага схема, която предвижда превалутиране на плащането чрез откриване на две сметки в „Газпромбанк“ – във валутата, която е предвидено плащането – евро или долари, и в руски рубли. Процедурата се извършва с посредничеството на Московската борса, или с включване на още един посредник в плащанията между „Булгаргаз“ и „Газпром Експорт“.

От друга страна, докато не бъде завършена покупката на рубли и сумата не бъде преведена по сметките на газовото дружество, страната няма да получи доставката на газ, дори и да е направила коректно плащането във валутата, посочена в договора за покупката на природен газ – в случая с България в щатски долари.

Източник: Посолство на Руската федерация в България

При това положение страната няма никакъв контрол върху собствените си средства, коментира Николов. В момента се анализират договорите с „Газпром Експорт“, за да се прецени дали е възможно да съдим компанията заради едностранното нарушение на договорите.

Но има ли алтернатива на руския природен газ за българската икономика?

В момента България получава природен газ от Азербайджан по договор, както и от Гърция, която обаче не е сигурен източник, защото и южната ни съседка купува основно газ от Русия. Гърция обаче има по-голяма диверсификация – заради Трансадриатическия газопровод (TAP) и терминалът за втечнен газ край остров Ревитуса.

Гърция също попада в списъка с „враждебни“ държави на Москва и ако се съобрази с мнението на Европейската комисия, че плащанията в рубли са в нарушение на санкциите срещу Русия, газът ще спре и за Атина. Дори най-големият пазар на „Газпром“ и доскорошен голям приятел на Москва – Германия, вече се готви за пълното спиране на доставките на газ от Русия.

При пълното ограничаване на газа за Балканите на първо време алтернативите за България и Гърция са газът от Азербайджан и втечненият газ. Гърците отдавна работят и по собствените си находища в Средиземно море, както и за доставка на газ от Египет и Израел. В допълнение Румъния има местен добив на газ и много малко разчита на руския газ.

България не може да построи собствен терминал за втечнен газ в Черно море заради забраната за преминаване на танкери с газ през Босфора. Затова и страната ни участва с 20% в бъдещия терминал край Александруполис, а в последните месеци е запазила капацитет в Ревитуса и в терминалите на Турция. Финансовият министър Асен Василев увери, че се очаква и първата доставка на втечнен газ в Ревитуса, предназначена за България.

България има договорени 1 млрд. куб. метра природен газ от Азербайджан и се очаква преди началото на следващата газова година (1 октомври) да можем вече да получаваме пълните количества по договор. Това се равнява на около 1/3 от потреблението на газ в страната. За целта в експлоатация трябва да бъде въведена новата газова връзка с Гърция, а над 90% от работата по нея са вече финализирани.

Според икономиста Георги Ангелов от „Отворено общество“ допълнително още един танкер с втечнен газ месечно ще бъде достатъчен, за да покрие нуждите на страната. Още няколко танкера са необходими, за да се запълни газохранилището в Чирен, чийто капацитет е 550 млн. куб. метра. Съоръжението е важно за покриване на пиковете в потреблението, особено през зимния сезон.

Газохранилището е важно и от икономическа гледна точка – то се запълва през лятото, когато по традиция търсенето е слабо и цените на газа падат, а съхранените количества се потребяват през зимата, когато цените скачат.

Газовата логика обаче до голяма степен изчезна през 2021 г. – заради създадения от „Газпром“ недостиг  на пазара, цените останаха относително високи и през летните месеци, а в края на годината записаха рекордни нива. Природният газ остана скъп на европейските пазари и в първите месеци на 2022 г. заради напрежението между Украйна и Русия.

Или с други думи „евтиният руски газ“ вече е само мит, а реалността показва, че през миналата година суровината поскъпна с 900%, според Ангелов. Тези данни са леко изкривени обаче, защото през 2020 г. пандемията от коронавируса свали съществено цените на енергийните ресурси. Например за цялата 2020 г. „Булгаргаз“ е платил малко над 640 млн. лева за газ, спрямо 1,35 млрд. лева през 2019 г. В същото време закупените количества газ намаляват с по-малко от 15% (основно заради ниското потребление от страна на индустрията – химическата и стъкларската промишленост, които са и сред големите потребители на газ у нас).

В момента газът от Азербайджан е 4,5 пъти по-евтин от руския, сочат изчисленията на енергийния министър. Но и в предходните години е можело да бъде купен по-евтин газ – през 2019 г. например страната е успяла да договори евтин втечнен газ от САЩ.

https://www.investor.bg/