Днес той си спомня за една от хилядите случки, които са го разтърсили:
Малките истории, които остават вечно в нас
„Миналото лято ни се обади нашият приятел Валентин, който е земеделец от Пазарджик и каза, че иска да ни дари 700 кг пъпеши, за да раздадем из цяла България на хората, които не могат да си купят. Двамата с Лукан Геров тръгнахме в 6 сутринта от София, натоварихме пъпешите в Пазарджик и хубавите емоции започнаха.
Минахме през дом за стари хора в Стамболийски, семейства в Стара Загора, Сливен – в дом за хора с увреждания, Шумен и накрая в Добрич и Варна. Спирахме при всеки стар човек по пътя и му давахме пъпеш, спряхме и при един човек, който работеше в поддръжката на пътя и с едно колело носеше чували с трева. При всяка спирка излизаше пъпеш от буса, но в него влизаше капка щастие.
Една постъпка, която ни накара и двамата да плачем от мъка, беше този дядо в Шумен. Човекът чистеше тревата пред дома си, спряхме буса и Лукан слезе с думите:
„Дядо, вземи моля те тези два пъпеша, защото имаме повече в буса“, той го погледна и му целуна ръка с думите:
„Много хора имат повече, но всеки се е свил в себе си, на 80 години съм и никой не е спрял никога да ме пита как съм, камо ли да ми даде нещо“ – и дядото се разплака.
Като се качи Лукан в буса се спогледахме и се разплакахме и ние двамата. Само го попитах: „Лукане, утре в колко ставаме да продължаваме същото?“, а той не се и замисли:“ Даже няма да лягаме, ако трябва.“
Няма да забравим никога, че непознат човек на 80 години целуна ръка в знак благодарност само, защото сме спрели да го видим и да му подарим два пъпеша, които струват по-малко от една кутия цигари.
Приятели, помнете, че най-истинските истории се пишат от случайностите и от хората със сърца.
700 кг пъпеши, близо 1000 км, 20 часа път, но стотици непознати щастливи хора.
Благодарим на всички, които сте част от платформата Приятели, ПОМАГАЙТЕ!“