По думите му напоследък все повече са осъдените лекари за грешки. Той даде пример с момиченцето – Гери, което преди години почина след операция на трета сливица в ИСУЛ.
И тримата лекари, които са участвали в лечението й – д-р Маджунов, д-р Рогачев, д-р Стайков, са осъдени да платят по 100 000 лв. и 2 години пробация. Случаите, в които лекари са осъждани, най-често са за непълен обем на медицинската дейност, бавно лечение и небрежност.
А по специалности – най-много са осъждани хирурзи и педиатри. Напоследък зачестяват и делата, при които болница съди лекаря, платила е обезщетение и после съди доктора, допуснал грешката, който е назначен на трудов договор.
Адв. Иван Сотиров изтъкна още един проблем, че Централните комисии по професионална етика на Български лекарски съюз нямат правомощия да се занимават и оценяват случаите на добра медицинска практика.
Това в момента се прави от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Етичните комисии разглеждат моралните проблеми, лоши думи и т.н., а „Медицински надзор“ прави изследване.
Според юристи обаче правата за разследване на лекарските грешки трябва да се върнат в етичните комисии, с по-големи правомощия, за да се прави по-детайлна оценка.
И една статистика, представена от акад.проф. д-р Владимир Овчаров в световен мащаб: Най-много грешки се правят в диагностицирането на рак на гърдата – 50%, при патолозите – 90%, а най-големи грешки се допускат при скрининговите мамографии, които вече съсловието иска да ги преустанови.
Категорично се смята, че едни от най-грешащите специалисти са психиатрите. А причините за лекарска грешка могат да са технически грешки, които са проблеми на системата – да ти ампутират друг крак, друга ръка заради неправилно предадена информация, както и свръхлекарствена дозировка.
Основни причини за лекарски грешки: Човешкият фактор; Нивото на знания; Проблеми в системата; Небрежност; Комбинирани причини; Недобросъвестност.
Акад.проф. д-р Владимир Овчаров коментира още, че преди години при лекарска грешка в Александровска болница се е събирало ръководството, лекарите и дори студенти по медицина, за да се изучава и изясни при какви обстоятелства е допусната грешка при лечението на даден пациент, за да се избегне случай занапред.
И сега професорът с дългогодишен стаж предлага да се предприеме организирано обучение въз основа на инцидентите, но по думите му заради „страх“ това не се прави.
Ашваганда, известна също като „индийски женшен“, е растение, използвано от векове в традиционната индийска медицина…