Снимка: Bloomberg |
Дали цените на недвижимите имоти днес са еквивалентни на цените на хляба? Това е въпрос, който наскоро беше зададен от синдикален лидер в Германия, където имаше натиск за изземване на корпоративни имоти под наем и предоставянето им за публична собственост. Много холандски градове искат да забранят на инвеститорите да купуват евтини жилища с цел отдаване под наем, пише Рана Форухар за Financial Times.
Управляващата партия в Южна Корея понесе загуба на кметските избори, защото не успя да предотврати 90-процентното увеличение на средната цена на апартамент в Сеул. Президентът на Китай Си Дзинпин превърна достъпните жилища в огромна част от инициативата си за общ просперитет, като каза, че жилищата са „за живеене, а не за спекулации“.
Знаем, че цените на жилищата са завишени на много места. Но ново проучване на McKinsey Global Institute, което разглежда балансите на 10 държави, представляващи 60% от световния доход (Австралия, Канада, Китай, Франция, Германия, Япония, Мексико, Швеция, Обединеното кралство и САЩ), показва впечатяващи числа за това колко пари има в недвижимите имоти и защо.
Проучването, озаглавено „Възходът на глобалния счетоводен баланс“, разглежда реални активи, финансови активи и пасиви, държани от домакинства, правителства, банки и нефинансови корпорации. Установено е, че две трети от нетната стойност се състои от жилищни, корпоративни и държавни недвижими имоти, както и земя. Въпреки всички приказки за дигитализация, изглежда, че тухлите и хоросанът си остават важни.
Как стана така? И какви са последствията?
Проучването на McKinsey установи силна негативна корелация между нетната стойност спрямо брутния вътрешен продукт и петгодишните плъзгащи се средни стойности на номиналните дългосрочни лихвени проценти. Авторите смятат, че намаляващите лихви са изиграли решаваща роля за повишаването на цените на активите от всякакъв вид, но особено за поскъпването на недвижимите имоти. Ограниченото предлагане на земя, проблемите със зонирането и свръхрегулираните пазари на жилища също помогнаха за повишаване на стойностите. Резултатът е, че цените на жилищата средно са се утроили в десетте страни в рамките на 20 години.
Последствията са обезпокоителни. Като начало, стойността на активите вече е с близо 50% по-висока от дългосрочната средна стойност спрямо дохода. Нетното състояние и БВП традиционно се движат в синхрон на глобално ниво, с някои специфични за страните отклонения. Сега богатството и растежът обаче са напълно отделени.
Това, разбира се, стои зад голяма част от популисткия гняв в политиката днес. По-специално, достъпните жилища се превърнаха в обединяващ вик за поколението Y (родените между приблизително 1980 и 1995 г. – бел. прев.), които не могат да си позволят да си купуват жилища и да създават семейства толкова рано в живота си, колкото предишното поколение.
източник https://www.investor.bg/…………
