Намираме ли се в социална рецесия?

Снимка: Bloomberg

Два образа от живота по време на локдауните през 2020 г. са ми се запечатали, пише Сара О‘Конър за Financial Times. Единият е как цялата страна дрънчи с тигани и пляска с ръце през пролетните вечери в началото на пандемията в подкрепа на здравните работници. Другият е на сцена в близкия тако ресторант през влажните зимни нощи, където върволица от шофьори разнасящи храна, работещи с приложения като Deliveroo, идваха и чакаха пред прозореца в дъжда.

Те безмълвно притискаха телефоните си към стъклото, за да може някой отвътре да види номера на поръчката, изписан върху тях. След малко от вратата се подаваше ръка с чанта. Беше безопасно и ефективно, докато вирусът бушуваше, но също така се усещаше дълбоко самотно.

Още преди ковид имаше признаци, че страните, включително Обединеното кралство, се превръщат в по-самотни места, в които социалният капитал започва да ерозира. Статистическата служба на Великобритания описва социалния капитал като „естеството и степента на нашите връзки с другите и колективните нагласи и поведения на хората, които поддържат едно добре функциониращо, сплотено общество“. Колкото и многостранна и аморфна да е тази концепция, британските статистици през последните години се опитаха да използват серия от различни показатели, за да я измерят.

Някои от тези показатели се влошаваха още преди пандемията. Между 2014/15 г. и 2017/18 г. делът на хората, които казват, че редовно се спират да си говорят със съседите, е спаднал с почти 6 пункта до 62 процента. Съотношението на тези, които казват, че се чувстват принадлежащи към местната област, спадна с подобна сума. Делът на хората, членуващи в политически, доброволни, професионални и развлекателни организации, намалява от 53 на 48 на сто. Том Кларк, сътрудник във фондация, дори повдигна въпроса дали тези тенденции не представляват „социална рецесия“.

Дали първият етап от пандемията подобри нашия социален капитал, като напомни за зависимостта ни един от друг, предизвиквайки актове на доброта и грижа? Или го влоши, оставяйки повече хора изолирани и самотни, и ускорявайки технологичните промени, които обезличават нашите взаимодействия?

Статистиката в Обединеното кралство предполага, че отговорът зависи от това кой сте и къде сте. Делът на хората, които казват, че вземат неща назаем и си разменят услуги със съседите, се е увеличил леко между 2019 г. и 2021 г., което вероятно е знак, че местните връзки се заздравяват. Но покачването е много по-рязко сред жените, отколкото сред мъжете, като жените също така съобщават за по-високо чувство на доверие в хората към 2021 г.

Не е изненадващо, че нараства и делът на самотните. Но въпреки че мнозина се тревожеха в началото на пандемията за самотата сред старите, само 3 процента от хората на възраст от 65 до 74 години и 6 процента от хората над 75 години казаха през 2020/21 г., че често или винаги се чувстват самотни, в сравнение с 11 на сто при 16-24-годишните. По подобен начин анализът на местните власти показва, че районите с по-висока концентрация на по-млади хора са имали по-високи нива на самота между октомври 2020 г. и февруари 2021 г. Районите с по-висока безработица и по-ниски средни заплати също са били по-самотни.

Ефектът от пандемията върху младите хора е особено тревожен, тъй като техните нива на самотност вече се повишаваха – и не само в Обединеното кралство. Проучване, публикувано миналата година, изследва данни от проучвания, събрани от ОИСР сред 15- и 16-годишни ученици в редица страни през 2000, 2003, 2012, 2015 и 2018 г.

Проучването съдържа шест въпроса за самотата в училище като „Чувствам се като аутсайдер (или пренебрегнат) в училище“ и „Чувствам се самотен в училище“. Според извадка от 1 милион тийнейджъри самотата в училище се е увеличила между 2012 г. и 2018 г. в 36 от 37 държави. Близо два пъти повече тийнейджъри са чувствали по-високи нива на самотност през 2018 г., отколкото през 2012 г. Изследователите установяват, че самотата в училище е по-висока, когато повече ученици имат достъп до смартфони и използват интернет повече часове на делничен ден. Ако интернет кара младите хора да се чувстват самотни, не е чудно, че пандемията ги направи още по-самотни.

Самотата е вредна за нашето здраве: изследователите са открили връзка между хроничната самота и сърдечните заболявания, деменцията, депресията и тревожността. Освен това тя може да промени възприятието ни за света. Едно проучване в Обединеното кралство попита младите хора за дружелюбността в техните квартали: то установи, че самотните младежи класират кварталите си като по-лоши от онези, които не са самотни.

Ако някой е в социална рецесия, това са младите. Освен да им помагаме да наваксат пропуснатия учебен процес, ние трябва спешно да помислим как да им помогнем да се почувстват по-свързани един с друг, и то по начини, които не включват техните телефони.

https://www.investor.bg/