Написаха поема за изоставения в дъжда абитуриент

Момчето не приличаше на тях,
макар да бе в приличен, син костюм.
Една икона в него разпознах.
Икона със сърце, а не с парфюм.

То също преживяваше деня,
но плитки бяха джобовете, празни.
Небето се разплака. Заваля.
За бедния, усмивката е празник.

След маркови, наети лимузини,
момчето тръгна. Сякаш полетя.
Към балът на живота си замина
с достойнство и със вдигната глава.

По нищо по-различен визуално,
но много по-различен по душа.
Момчето няма да пропусне бала,
защото здраво стъпва на крака.

Родителите бършат си сълзите,
че смисълът е в кривите неща.
Щом вярата е само във парите,
проклятие ли, днес е бедноста?

Валентин Йорданов