Напред към сезона на страха

На 16 октомври цялото ръковдство на ГЕРБ ще бъде в Търговище. Градът ще бъде поредната спирка от националната предизборна обиколка на управляващата партия. Откриването ще бъде на 9 октомври в София, закриването – на 4 ноември в Пловдив. Слоганът е „Работим в интерес на гражданите“. Готово е графичното оформление, утвърдена е визията за предизборните плакати. Одобрена е и концепцията на партията за предизборните активности в интернет и социалните мрежи. Щабовете са мобилизирани. Всичко е готово. Нещо да липсва?

Да, най-голямата партия в България е последователна в избора си да не предлага избор. Изборите за президент са подготвени да приличат на снимка за спомен от селски панаир, където реалността е предварително изрисувана върху дебел картон, а в средата е оставена кръгла дупка, в която всеки да постави главата си. Сега дупката чака в последния момент нечия глава да бъде поставена и, при непроменени външни условия, България да се сдобие с президент. Обяснението за такова поведение са не толкова самозабравяне, надменност, доверие в собствената машина за избори, колкото и тези отговори да имат основание, а страхът, че всяко потрепване на въздуха може да събори неустойчивата „къща от карти“, която Бойко Борисов и ГЕРБ са изградили досега. Затова първостепенната задача сега е времето да бъде спряно до 6 ноември.

Борисов и само Борисов

Независимо кой ще бъде кандидатът на ГЕРБ за президент, кампанията вече започна и в центъра й са премиерът Бойко Борисов и неговото управление. Само в последната седмица примерите за това са достатъчно. Първо министър-председателят лично нареди да бъде уволнен шефът на „Гранична полиция“ заради сключен договор за превоз на мигранти с фирма на човек, който е обвинен за трафик на мигранти. Лично, в първо лице и от най-високо. Няма значение, че това е работа на министъра на вътрешните работи. Има страх. От някакво – какво да е – недоволство.

После, отново по препоръка на Борисов, ръководството на ГЕРБ нареди на пряко избрания кмет на столичния район „Младост“ да подаде оставка и с това да предизвика нови избори. Причината този път са протести на жители на квартала заради застрояване на зелени площи. Няма значение, че планът е бил утвърден още преди 7 години и че оставката на кмета не спира автоматично строителството. Няма значение и вотът на десетки хиляди софиянци, които пряко са гласували за този кмет. Има само страх от разрастване на протестите.

Така подаде оставка и главният архитект на Стара Загора, защото съпругата му се оказа проектант на жилищен комплекс в парка „Бедечка“, за чието спасяване гражданската борба се води от години. Няма значение, че ръководството на общината е било наясно с този факт предварително и действието идва чак след публикуването на информацията. Няма значение, че и тази оставка не спира автоматично строителството. Има само страх от още и още протести.

Паническата поредица бе овенчана от спирането на поръчка за над 2 милиона лева на Министерството на образованието и науката за „Изработка и доставка на рекламно-информационни материали и сувенири, свързани с осигуряване на информираност, публичност и визуализация при изпълнението на функциите на МОН“. Става дума най-общо за тефтери, шапки и запалки. Тук отново няма политика, принципи и последователност. Няма промяна на начина, по който властта прахосва част от публичните пари. Няма стабилизиране на институциите, които да могат да „прихващат“ подобни скандални сделки още в зародиш. Няма адекватно търсене на отговорност. Има само страх от шума, от недоволството и от потенциалните протести.

Докъде трябва да доведе това?

Нямаше нужда премиерът Бойко Борисов лично да сподели колко „изключително притеснен“ е от настоящата ситуация, в която се намира България. Нямаше нужда в поредица от изявления да сгъстява употребата на думи като „страх“, „опасност“, „война“. Действията му достатъчно ясно говорят за страха. Страх от неувереността, че следващият ход ще бъде отново верен и че той няма да се окаже не само грешен, но и фатален за сегашната конфигурация. Това става още по-видимо на фона на липсата на дългосрочна политическа визия. Няма посока, в която България да се движи. Няма цели, които да преследва. Няма принципи, към които да се придържа. Това отслабва управлението и самото управление дава знак, че знае това.

Засега обаче тази тактика изглежда дава резултат. Преиграването в левия спектър с кандидат за президент генерал, който засега говори предимно за излитане, приземяване, битки и сражения, както и безсилието на Реформаторския блок, правят сравнително лесна задачата с поставянето на нечие лице в кръглата дупка на онзи предварително изрисуван картон. Но да се разчита на такова разположение на силите е толкова жалко, нестабилно и безперспективно, че това със сигурност е ясно и на самия Бойко Борисов. Затова сега страхът е пръв другар, а задача номер едно е нищо да не помръдне в България до деня на изборите

Източник – Дойче Веле