Наравно с вождовете. Амазонката Алесандра Мундуруку, която победи минен гигант

39-годишната Алесандра Корап Мундуруку, превърнала се в лидерка на бразилската коренна общност, получи световно признание за успешната си борба срещу минното дело в тропическите гори на Амазонка.

Нейната активна кампания я изправя срещу минния гигант Англо Американ (Anglo American), в резултат на което той оттегля 27 заявления за проучвания за добив на полезни изкопаеми, включително в територията на коренното население Sawré Muybu. Там се намират над 400 000 акра тропически гори.

Това е рядка победа на общността над една от най-големите минни компании в света. Решението защитава критично застрашен район на Амазонка – най-голямата дъждовна гора в света и глобално значим източник на въглероден диоксид – от по-нататъшен добив и обезлесяване.

От 2018 г. до 2021 г. темповете на обезлесяване, свързани с добива на полезни изкопаеми в Амазония, са се увеличили с 62%, като през 2021 г. е регистрирано най-голямото през последните 15 години.

Въпреки че идеята да се изправиш на битка с такъв гигант изглежда обезсърчителна, Алесандра Мундуруку не се отказва – черпи сили от земята, която защитава.

„Англо Американ може да е силна за вас, но за мен силните са реката, силата на нашата територия и на нашия народ, мравката, която си върши работата, и съпротивата на нашия народ в продължение на повече от 500 години в борбата за нашата земя“, казва тя пред Би Би Си.

Социалните медии изиграват важна роля нейната борбата да стане по-видима и да увеличи натиска върху минната компания.

С помощта на Коалицията на коренното население на Бразилия (APIB) и групата за натиск Amazon Watch Алесандра пише отворено писмо, в което призовава Англо Американ да оттегли разрешенията за провеждане на минни проучвания в териториите на коренното население на бразилска Амазония.

Те са издадени без информираното съгласие на общностите, което е необходимо съгласно конституцията на Бразилия.

Първоначално компанията отрича да има такива разрешителни. Но след интензивна медийна кампания, водена от Алесандра, признава, че нейните опасения са я убедили официално да оттегли въпросните 27 заявления за проучвания, които вече са били потвърдени.

Ходът на Англо Американ накара бразилската минна компания Вале (Vale) също да признае, че проучванията в териториите на коренното население изискват съгласието на общностите.

Алесандра разказва, че за първи път се включва активно в защитата на родните си земи още през 2014 г., след като е става свидетел на това как добивът на злато се отразява на нейната общност. Тя живее в бразилския щат Пара, по поречието на река Тапахос.

„Възникват все повече и повече селища. Моите хора разчитат на риболова, за да се изхранват. Но вече има места, където добивът на злато е замърсил водата и е убил рибата“, казва младата жена.

Спомня си, че когато е дете имат огромна свобода – ловят риба в реките и езерата, събират плодове и семена. Но от 2014 г. насам багери превръщат тези райони в пустини.

Това променя живота ѝ на жена, която се грижи за децата и съпруга си, и я превръщат в активистка. Тук обаче се сблъсква с една друга пречка- не е лесно да поеме лидерска роля в своята общност.

„В нашата култура традиционно мъжете са тези, които вземат решения, които ходят на лов и риболов. От нас, жените, се очаква да останем в нашата сфера – да се грижим за дома“, казва Алесандра.

Тя е е окуражена от друга жена от племето мундуруку – Мария Леуса Каба Мундуруку – която се бори срещу проект за изграждане на язовир, да се противопостави на тези строги роли на половете.

„Вече помагах на каките (вождовете на коренното население) и тя ми каза: „Алесандра, не се отказвай, ще получиш много удари от мъжете, от вождовете, но ние, жените, не можем да се предадем“.

Алесандра казва, че винаги е вярвала, че е важно да се чуват всички гласове, включително на децата, но в началото е срещнала съпротива. Вождовете ѝ казват, че жените трябва да се грижат за съпрузите си, а не да произнасят речи.

В последното десетилетие обаче все повече жени се включват в борбата за защита на своите територии и дори някои вече имат ключова роля. Алесандра обаче е убедена, че ключът към победи като тази, която е постигнала срещу Anglo American, се гради върху обединяването на цялата общност.

Отвореното писмо, което тя изпраща до компанията, се основава на официална декларация, изготвена на събрание, на което присъстват 45 вождове и 200 участници.

„Ние, жените, не искаме да изместваме вождовете, но искаме да стоим до тях, да решаваме заедно с тях. Нашата роля като жени не е да разделяме общността, а да обединяваме всички“, вярва Алесандра.

Бразилия е един от петте най-големи производители на полезни изкопаеми в света, като голяма част от дейността е съсредоточена в района на Амазонка. В периода 2005-2015 г. добивът на полезни изкопаеми е довел до обезлесяване на близо 3 млн. хектара.

През 2019 г. администрацията на тогавашния президент Жаир Болсонаро започва да предприема безпрецедентни мерки, за да намали прилагането на екологични защити и да насърчи експлоатацията на природните ресурси в Амазония.

Един от предложените законодателни актове – законопроект № 191 – има за цел да улесни още по-бързото разширяване на добива на полезни изкопаеми, без правото на свободно, предварително и информирано съгласие на местните общности. Но не успява.

След победата на Алесандра Мундуруку обаче през 2022 г. вътрешно проучване на Бразилската минна асоциация (Ibram) установява, че за първи път от десетилетия нито една от 130-те ѝ компании няма текущи заявления за добив в територии на коренното население.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036