Нарекоха ги „радиоактивните момичета“

Дори и малките деца днес знаят, че металът радий, съдържащ се в урановата руда, е силно радиоактивен и съответно – абсолютно смъртоносен за човека.

В началото на 20 век обаче, това знание не е било потвърдено нито емпирично, нито научно.

Дори към края на живота си, пионерът в областта на радиологията Мария Кюри носи на гърдите си ампула с радий като талисман – което, без съмнение допринася за развитието на левкимия, от която тя почива през 1934 година.

[ad id=“225664″]

След откриването на радия в началото на 20 век, новият елемент става абсолютен хит по света.

В Америка истерията по радия е тотална, а използването му в производството на уреди за бита, както и в медицината, е повсеместно: от лекарства срещу простуда, до такива срещу рак; от производство на пасти за зъби, през детски играчки, до добавка в питейна вода – радият жъне успех след успех.

Едно от основните рекламирани предимства на радия е свойството му да свети в тъмното – качество, от което в най-голяма степен се възползва корпорацията U.S. Radium.

Сайтът Мessy Nessy Chic припомня една от най-жестоките истории, свързани, както с незнанието на човечеството относно употребата на радия, така и с трудовата експоатация.

Между 1917-та и 1926-та година в град Ориндж, Ню Джърси, САЩ, местна фабрика на компанията U.S. Radium Corporation наема около 70 жени на работа. По-късно те ще станат известни като „радиокативните момичета“, а тяхното здравословно състояние ще да стане обект на сериозни съдебни дела.

[ad id=“263680″]

Работата на младите жени се състои в това да рисуват по циферблатите на часовници цифрите ръчно с четка.

Заплащането е по 27 цента за всеки изрисуван циферблат, така че колкото по-усърдно жените работят, толкова повече пари изкарват. Някои от жените успяват да направят по цели 250 циферблата на ден!

Колкото повече циферблати изрисуват, толкова по-бързо наближава смъртта, защото боята, която използват, всъщност представлява блестяща смес от радий и цинк.

В свободното си време момичетата се забавляват, като боядисват ноктите си, зъбите и лицата със светещата в тъмното боя, наречена UnDark.

Циферблатите на часовниците са най-новия хит в армията и има работа колкото щеш. След всяко нанасяне на боя, момичетата оформят върха на четката с уста, за да й придадат форма. Така радият навлиза още по-дълбоко в оргазнизма на труженичките.

През цялото това време шефовете убеждават работничките, че боята, която нанасят върху циферблатите, е напълно безвредна.

[ad id=“236993″]

Към 1927 година, 50 от тези 70 жени вече са починали в резултат от отравяне с радиокативната боя. Костите им са напълно разядени.

Но те са само малка част от общо 4000-те работници, наети от компанията в САЩ и Канада да боядисват циферблатите на часовниците.

Създателят на боята Д-р Фон Сохоки сам умира птрез 1928 година от радиацията, натрупала се в организма му от работата с радия.

Досега остава неясно колко точно хора загиват в резултат на дейността на компанията.

Знае се обаче, че телата на „радиоактивните момичета“ са толкова радиоактивни, че дори и днес, ако човек застане на гроба на някое от тях с Гайгеров брояч, той показва най-високите норми. И това 80 години по-късно.

Най-лошото в тази история е, че определено не всички са били убедени в безвредността на радия.

Особено учените, седящи зад U.S. Radium Corporation. Всъщност те са били наясно, че основната съставка на боята UnDark е смъртоносна. За това свидетелства факът, че някои от шефовете на корпорацията внимателно са избягвали всякакъв досег с радия и слагали маски и ръкавици.

Факт е също така, че докато момичетата се тровят във фабриката, компанията разпространява по същото време литература сред медицинските среди, където се описват потенциалните опасности от използването на радия.

[ad id=“236999″]

Новият метал представлява изключително печеливша инвестиция, затова доста хора премълчават опасността.

Когато през 20-те години „Радиоактивните момичета“ започват да проявяват куп странни здравословни симптоми, без видима причина – като например падане на зъбите, ужасяващо отслабване или неочаквани припадъци, малкият град Ориндж започва да подозира нещо.

Ужасяващо, когато една жена отива на зъболекар, защото й падат зъбите, цялото й чене остава при доктора.

Симтомите вече не могат да се крият. След кратко разследване в града става ясна връзката между здравословното състояние на момичетата и тяхната работа в компанията.

Когато подозренията започват да падат върху компанията, една от жените на име Грейс Фрайер бива прегледана от двама доктори, които единодушно заявяват, че тя е в „перфектно здраве“.

По-късно се оказва, че и двамата изобщо не са доктори, ами единият е токсиколог, работещ за US Radium, а другият е един от самите вицепрезиденти на компанията.

Освен това, компанията провежда уж независими „изследвания“, които заключват, че условията на труд са отлични.

[ad id=“218001″]

С помощта на доктори и зъболекари, наети от US Radium, почти всички обвинения от страна на работничките за прекалено голяма радиация са отречени.

Шефовете се опитват дори да обвинят жените, че са болни от сифилис и перманентно се опитват да сринат репутацията на младите неомъжени момичета, работили за тях. Зад компанията плътно седи медицината.

За това и на Грейс Фрейър й отнема цели две години да намери адвокат, който да се изправи срещу U.S. Radium, а процесът продължава месеци.

Четири други момичета се присъединяват към обвинението. Това привлича вниманието на медиите и те за първи път наричат момичетата „Радиоактивни“.

По време на първото изслушване в съда, здравето на момичетата е толкова лошо, че нито едно от тях не успява да се изправи на крака и да каже каквото и да е било. По време на второто изслушване, всички са прекалено болни изобщо за да присъстват и делото е отложено за няколко месеца.

Тъй като не се очаква жените да доживеят процеса, се стига до извънсъдебно споразумение, като всяко от все още живите „Радиоактивни момичета“ получава стойността на 100 000 долара днешни пари, покритие на всичките медицински и съдебни разноски и по 600 долара за всяка година, която преживеят.

[ad id=“225664″]

Последното от момичетата живее само две години след споразумението.

Като директен резултат от съдебния процес срещу компанията, в САЩ за първи път бива утвърдено правото на работника да съди корпорацията за щети или злоупотреба.

Разбира се, US Radium продължава да произвежда часовници със светещи циферблати за армията, но са приети нови закони за сигурност и повече нито един работник не пострадва от така възхвалявания „безвреден“ радий.

През 1980-та изоставната фабрика е разчистена и от нея са извадени 1600 тона радиоактивни материали.

А истината за „Радиоактивните момичета“ все още чака да се превърне в сценарий за Холивуд, защото историята е колкото злокобна, така и много поучителна.