Нарисувай ми, художнико, сълза

Нарисувай ми, художнико, сълза.

Четките вземи, не ми отказвай!

Лека – като капката роса.

Тежка – като капката омраза.

Волна – като безпричинен гняв.

Кротка – като ласката безшумна.

Гузна – като премълчаван грях.

Горда – като обич неразумна.

Ясна – като тихи небеса.

Мрачна – като вихър разбушуван.

Нарисувай ми, художнико, сълза!

Истинска сълза ми нарисувай!

Захвърли палитрата встрани.

От душата ми вземи боите!

Надълбоко с четките бръкни,

не оставяй скрито и покрито.

И изтръгне ли сълзата – зов

даже от душите вледенени

стон от болка или от любов,

знай, че ти си нарисувал мене.