Categories: Свободна Европа

Нарушава ли „Лукойл“ ембаргото на ЕС за руски петролни продукти

Забраната за внос на рафинирани продукти от руски петрол в страни от Европейския съюз (ЕС) не се спазва. Това е възможно чрез дерогацията (изключението) за забраната за внос на руски петрол, дадена от ЕС на България миналата година.

От нея се възползва рафинерията „Нефтохим“ в Бургас, която е собственост на най-голямата руска частна петролна компания „Лукойл“.

Чрез схеми с претоварване от кораб на кораб, рафинираните от руски петрол продукти стигат до европейския и дори до американския пазар.

„Лукойл“ е генерирала печалба от близо 1 млрд. евро, с които да финансира войната в Украйна.

Така само от началото на годината „Лукойл“ е генерирала печалба от близо 1 млрд. евро, с които да финансира военната си инвазия в Украйна. Освен това за собственика на „Лукойл“ са генерирани почти 500 млн. евро печалба.

Това разкрива съвместен доклад на неправителствените организации „Глобъл Уитнес“, Център за изследване на демокрацията и Център за изследване на енергията и чистия въздух. До същия извод достига и разследване на международното издание „Политико„, разпространило анализа в четвъртък.

„Лукойл“ отрече да нарушава ембаргото, а премиерът Николай Денков нарече доклада „комбинация от верни факти и неверни допускания“.

Появи се и информация за процедура на Европейската комисия (ЕК) срещу България по случая, която изпълнителният орган на ЕС отрече.

Какво е известно дотук

В доклада се твърди още, че само от началото на 2023 г. „Нефтохим“ е преработила 4,5 млн. тона руски петрол, което е осигурило на Кремъл печалба от близо 1 млрд. евро с които да финансира военната си инвазия в Украйна.

Освен това за собственика на „Лукойл“ са генерирани почти 500 млн. евро печалба, пише още в анализа.

Че дерогацията облагодетелства Русия, а не българския потребител, не е новина. Тя беше издействана от правителството на Кирил Петков през юни 2022 г. Срокът ѝ е фиксиран от Брюксел до края на 2024 г., а наскоро парламентът го съкрати до края на септември 2024.

Целта ѝ беше по този начин да бъдат облекчени потребителите на горива в България, но въпреки големите разлики между цените на руския и неруски петрол, цените на горивата останаха високи.

Десетилетия „Лукойл“ не плащаше данъци в България, защото работеше чрез посредник – нейната дъщерна фирма „Литаско“, регистрирана в Швейцария.

Посредникът купуваше евтин суров петрол от Русия и го продаваше на „Нефтохим“, а после купуваше от нея преработения в горива петрол и го продаваше скъпо на потребителите. Освен това отчиташе, че е на загуба в България. Така данъците от печалбата на рафинерията отиваха обратно в Русия.

След като през януари 2023 г. икономическата дейност на „Лукойл Нефтохим“ беше преместена в България, следваше дружеството да започне да си плаща данъците.

Под претекст, че не го прави, две от големите партии в парламента на три пъти заплашиха „Лукойл“ с отмяна на дерогацията. ГЕРБ и ДПС подкрепят правителството на Николай Денков от „Продължаваме промяната – Демократична България“, но само ГЕРБ участват с един министър.

В петък ГЕРБ и ДПС заплашиха „Лукойл“ за четвърти път – заради публикувания от „Политико“ доклад.

„Лукойл Нефтохим Бургас“ вече е внесла в бюджета на държавата общо 154 млн. лв. от дължимите около 400 млн. лв. данъци за 2023 г.

Кое е новото

Между 20 и 25% от европейския внос на рафинирани продукти все още произхожда от Русия. Те се внасят непряко през трети страни като Турция, Обединените арабски емирства, Мароко, Египет и Индия, се посочва в доклада.

Това става, след като руската рафинерия на „Нефтохим“ в Бургас произвежда горива и масла от евтината руска суровина, изнася ги уж за страни извън ЕС, а в открито море или на международни пристанища ги претоварва от кораб на кораб. Така те влизат в ЕС и стигат дори до Съединените щати.

239 хил. тона горива са изнесени през 2023 г. през механизма на прехвърляне от един кораб към друг. Не се знае колко от тях са достигнали до ЕС. Това каза в ефира на „Нова телевизия“ Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията, който е сред основните автори на доклада.

„Лукойл“ „се възползва от пробойна в текста на дерогацията.

„Дерогацията е написана така, че да може да се заобикаля. Но това не означава, че нейният дух не е нарушен“, каза той.

По думите му „Лукойл“ „се възползва от пробойна в текста на дерогацията“, който казва, че компанията може да изнася в трети страни горива, произведени от руски петрол, ако се застрашава екологичната сигурност на региона.

„Лукойл“ има огромна база за съхранение на суров нефт и горива в България, която дори не се използва в момента напълно“, каза Владимиров.

В публикувания в четвъртък анализ на Центъра за изследване на демокрацията са дадени за пример два случая с кораби, които „биха могли“ да са нарушили европейските санкции.

Единият разтоварва в холандското пристанище Ротердам през август мазут с високо съдържание на сяра – остатъчен продукт, който няма приложение в България. Другият прехвърля товара си от нафта на кораб край Малта, а после още веднъж на Бахамските острови – на трети кораб, преди да пристигне във Флорида, САЩ.

Освен това европейски пристанища се използват масово от „Лукойл“ за прехвърляне от кораб на кораб. „Това може да не е внос в ЕС, но е използване на вратичка за логистиката на европейските пристанища“, каза Владимиров.

Зам.-председателят на Надзорния съвет на „Лукойл“ Александър Величков отрече бургаската рафинерия да заобикаля ембаргото.

За цитираните в публикацията два танкера той каза пред БНР, че става въпрос за продукти, които се добиват при преработката на суровия руски нефт, но нямат пазар в ЕС, а рафинерията не може да ги държи на склад.

Определени квоти от тях тя има право да изнася, каза Величков и даде за пример нискооктановия бензин. В забраната за износ на ЕС не са включени още битум, пропан-бутан, парафин и други продукти.

Българските власти казват, че нямат контрол над операциите в морето.

Какво следва

На този етап няма процедура на Европейската комисия (ЕК) срещу България заради доклада, каза говорителят на комисията Дан Фери на брифинг в петък. Информацията за разследване на ЕК срещу България разпространи късно в четвъртък „Политико“.

„Ние сме в редовен контакт със страните членки за прилагането на санкциите, както с България, така и с всички останали“, каза Фери.

Той добави, че „няма да навлиза в спекулации“, но ако заради дерогацията за България „Лукойл“ заобикаля санкциите, това е нарушение на европейското законодателство, за което има процедури.

До редакционното приключване на текста от ЕК не отговориха на въпросите на Свободна Европа по темата.

Икономическите санкции на ЕС срещу Русия заради агресията ѝ в Украйна са в сила до края на януари 2024 г. В момента ЕК подготвя пореден, 12-и пакет от санкции.

В четвъртък премиерът Николай Денков каза, че от месец – месец и половина властите в България подготвят координационен механизъм, който да следи дали се нарушават санкциите.

Денков обаче отчете, че в Наказателния кодекс липсват текстове, свързани с нарушаването на санкциите и такива също се подготвят съвместно с министъра на правосъдието.

Предстои Националната агенция по приходите и агенция „Митници“ да разгледат всички сделки, които са сключени от „Лукойл“ по времето на дерогацията. Ако има злоупотреби, държавата може да назначи особен управител в „Лукойл“, каза в петък депутатът от ПП-ДБ Радослав Рибарски пред журналисти.

В петък Денков каза, че няма индикации някоя от българските институции да е съдействала за заобикаляне на санкциите.

„Ще съдействаме [на ЕК]с всичко необходимо“, добави той.

Той определи доклада на трите неправителствени организации като „комбинация от верни факти и неверни допускания, които са представени в една доста едностранчива логическа конструкция, която лесно може да се използва за политическа употреба“.

Arhiv