Categories: НовиниСвободна Европа

„Насилието и сплашването не струват“. Какво получи Украйна след срещата на НАТО

На заключителната си пресконференция след срещата на върха на НАТО генералният секретар Йенс Столтенберг каза, че алиансът „поставя основите за победа на Украйна „в усилията ѝ да се защити от Русия.

„Насилието и сплашването не струват“, каза той и добави, че алиансът ще „посрещне нуждите на Украйна в бъдеще“.

Изказването му идва ден, след като лидерите на страните членки на НАТО подкрепиха в заключителна декларация „необратимия път“ на Украйна към членство в алианса. Във Вашингтон приключи срещата на върха на алианса, чиято цел е да подчертае подкрепата на НАТО за Киев. Алиансът също така подчерта правото на Украйна да се защитава от чуждестранна агресия и да избира сама механизмите си за сигурност.

В последния ден от срещата украинският президент Володимир Зеленски настоя лидерите на НАТО да премахнат всички ограничения срещу използването от страна на Киев на дареното му оръжие за нанасяне на удари на далечни разстояния по руска територия, ако искат Украйна да победи нахлуващите сили на Русия.

„Ако искаме да спечелим, ако искаме да надделеем, ако искаме да спасим страната си и да я защитим, трябва да премахнем всички ограничения“, каза Зеленски на съвместен брифинг със Столтенберг.

Думите му идват ден, след като НАТО обяви голям пакет от помощи в подкрепа на защитата на Украйна, включващ доставката на дългоочакваните американски изтребители F-16 и предоставянето на военна помощ в размер на 43 млрд. долара в рамките на следващата година.

Съединените щати казаха, че ще изпратят на Украйна военно оборудване на стойност 225 млн. долара – част от одобрения през април пакет от помощи на стойност 61 млрд. долара. Траншът включва ракетна батарея „Пейтриът“, противовъздушни системи и боеприпаси, както и артилерийски боеприпаси и ракети.

„Макар Русия да се е опитала да ни сплаши да не оказваме подкрепа, се случи точно обратното и съюзниците от НАТО всъщност увеличават подкрепата си за Украйна“, каза Столтенберг.

По думите на Зеленски Украйна се нуждае от по-голям контрол, за да поразява военни цели дълбоко в руската територия. Той добави, че някои от базите за самолетите, с които Русия поразява цели в Украйна, се намират на 500 км от границата.

По-рано ръководителят на администрацията на Зеленски Андрий Ермак каза, че премахването на ограничението за начина, по който Украйна да използва дадените ѝоръжия, би било „промяна в играта“.

„Просто е невъзможно да се воюва, когато враговете нямат никакви ограничения“, каза Ермак.

Преди два дни Столтенберг каза, че съгласно международното право Украйна има право да се защитава от нахлуващите руски сили, включително с удари по легитимни военни цели в Русия.

Въпросът за това как Украйна да използва даденото ѝ оръжие зависи от решенията на отделните членове на НАТО. Някои от тях казаха, че Киев може да ги използва за нанасяне на удари по руска територия, докато други не позволиха.

В началото на май САЩ отмениха забраната си Киев да използва американско оръжие за нанасяне на удари по руска територия. Великобритания също разхлаби ограниченията си.

Германия се противопостави на използването на оръжия за нанасяне на удари по територията на Русия и отказа да изпрати на Украйна ракета с голям обсег „Таурус“. Въпреки това в края на май Берлин каза, че Украйна може да използва оръжия, за да се защитава срещу удари от позиции, намиращи се навътре в Русия.

В края на май литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис каза пред RFE/RL, че съюзниците трябва да променят начина, по който гледат на войната в Украйна, и да позволят на Киев да използва оръжията в пълна степен. По време на срещата на върха на НАТО в четвъртък Ландсбергис призова за премахване на ограниченията.

Остър упрек от Пекин

Съвместната декларация, публикувана от лидерите на НАТО в сряда, в която Китай беше наречен „решаващ фактор“ за военните усилия на Русия, получи остър упрек от Пекин.

В отговор на декларацията, в която се казва още, че Китай поставя системни предизвикателства пред трансатлантическата сигурност, Пекин обвини НАТО, че „разпространява невярна информация и подкопава сътрудничеството между Китай и Европа“.

НАТО иска да създаде връзки с четири индийско-тихоокеански държави – Австралия, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея. Техните лидери трябваше да се срещнат с лидерите на НАТО във Вашингтон, за да обсъдят сътрудничество на фона на нарастващите опасения, че Китай може да нападне Тайван и на тревогите от засилването на връзките на Русия с Китай и ядрената Северна Корея.

„В този опасен свят приятелите и партньорите са по-важни отвсякога, затова днес се договорихме да продължим да укрепваме партньорствата си, особено в Индийско-Тихоокеанския регион. Сигурността е глобална, тя не е регионална. Войната на [руския президент Владимир] Путин се подхранва от онези, които не споделят нашите ценности“, каза Столтенберг.

Иран и Северна Корея оказват пряка военна подкрепа на Русия, а Китай подкрепя руската военна икономика, добави той.

Arhiv