Наско от Б.Т.Р. и цветето от Луната за българската рок музика

Атанас Пенев се ражда 27 февруари 1971 г. в София. Още в детската градина излиза на сцената, но по думите му разбира, че има талант за пеене чак в училище.

„Пеех вкъщи. Бях в пети-шести клас. Сам с касетофона. Но постепенно се понаучих“, казва Наско и добавя, че в първата си банда влиза в девети клас, но тя просъществува много кратко.

„Когато чух първия си запис от живо изпълнение, бил съм на 16-17 години, направо се ужасих. И сега много не обичам да се слушам. Намирам си грешки.“

Той определя за свои идоли, от които като малък се е учил, Рони Джеймс Дио, Дейвид Ковърдейл и Брус Дикинсън.

Точно това е времето, в което попада в групата „Никога преди“, от която е част докато влиза в казармата. Дори и в униформа той продължава да пее.

„В казармата бях в хора. Пеех в представителния ансамбъл на Строителни войски в София. Не съм носил пушка. Не съм давал и тон за песен, защото там всички бяхме певци“, разказва той пред 24 часа. По думите му тогава едно от нещата, които най-много го затрудняват, е било четенето на нотите и множеството произведения, които е трябвало да запомни. Себе си описва като „слухар“, който запомня мелодията и текста.

След като отслужва дълга си към Българската армия Наско не изскача направо на сцената. Той започва работа в Националния институт по метеорология и хидрология към БАН като аеролог. Прави го две години. Работи още и като барман, но желанието му да твори музика не го напуска.

Последователно е част от групите „Сателит“ и „Бард“. Всичко обаче се променя, когато през 1993 г. се присъединява към Б.Т.Р., заедно с друга основна част днешния състав китаристът Славчо Николов. От по-старите членове пък е останал басистът и вокал Иван Калфов.

Тримата, заедно с Кирил Божков и Георги Милев създават албума „Feel the life“, с който постепенно започват да трупат популярност с изпълнения по турнета и клубове.

През 95-та обаче е един от най-незабравимите моменти за Наско и неговите колеги. Тогава по време на концерта на световните легенди Iron Maiden в София Б.Т.Р. са подгряваща група.

Ние не бяхме все още познати на публиката и успяхме да обърнем настроенията на 5000 човека

„Ние не бяхме все още познати на публиката и успяхме да обърнем настроенията на 5000 човека, които бяха дошли да чуят Maiden, а след края на нашия 20-минутен сет викаха „Още!“. Това е нещо, което не се забравя и ни даде криле, за да работим за нашите песни, за нашата музика“, казва Наско в интервю пред Dir, години по-късно.

„Всички от Iron Maiden се бяха наредили отстрани да ни гледат“, казва още той.

През годините, в които трупат участия и стават все по-известни, музикантите не спират да работят в студиото. През 1997 г. пък към групата се присъединява и четвъртото парченце от настоящия и състав на групата – барабанистът Илиян Диков.

През 97-ма на бял свят се появява „Б.Т.Р. ‘97“, от който са хитовете „Елмаз и стъкло“, „Хей, момиче“, „Хвани живота си в ръце“ и други.

Годината е още по-успешна, защото в нейния край е записан и един от най-големите хитове „Спасение“. Тя се превръща в химн на движението за борба с наркотиците в страната и дори попада в програмата в някои училища.

Ние например внимателно избираме каузите, за които се борим

„Ние например внимателно избираме каузите, за които се борим. Има една, за която не сме спирали да даваме своя принос – борбата срещу наркотиците“, казва Наско и добавя, че според него артистите и спортистите трябва да вземат отношение по важните теми в обществото.

Той казва, че едно от нещата, за които е щастлив и благодарен, е че заедно с колегите си е останал в България. По думите му в началото на 90-те носи голяма радост заради свободата след падането на режима.

„Искахме да сме в България, да сме част от демократичния процес. Да направим така, че да се случи рок музика. Често си говорим в групата, че ако беше останал старият режим, ние нямаше да можем да се занимаваме с музиката, която искаме“, казва още той.

Въпреки, че близо три десетилетия е сцена нито той, нито колегите му от Б.Т.Р. не мислят за отказване или за това да спрат да правят музика. Групата постоянно планира турнета и участия, а не остава по-назад и възможността за издаване на нов албум.

Освен звезда обаче през 30-те години на сцена Наско и колегите му стават и много близки с колегите си от други големи рок групи като Сигнал, ФСБ, Щурците. Дори и за тях, по-„старите“, Наско е сред най-добрите в професията.

„Една група е добра, колкото певецът ѝ е добър. Отнася се за БТР на 100% това нещо. Каквото и да му дадеш, и най-тъпата песен да му дадеш, той ще направи така, че е писана за него“, казва фронтменът на група Сигнал Йордан Караджов.

Той и Б.Т.Р. често получават и признание от най-големите в музиката, които ги избират за част от представянията им в България, а и по фестивали извън страната. Някои от тях не могат да повярват какво означава карето български рокаджии за феновете в страната.

Дейвид Ковърдейл излязъл от гримьорната и казал: „Кои са тия по дяволите?!

„Когато подгрявахме „Whitesnake“ в Каварна, докато сме изпълнявали „Елмаз и стъкло“ и 30 000 човека пееха с нас, Дейвид Ковърдейл излязъл от гримьорната и казал: „Кои са тия по дяволите?!“, разказва фронтемнът на Б.Т.Р.

Въпреки успехите и славата той твърди, че не се променя и за „съучениците, с които се виждам често, съм Наско от „Б” клас, за съказармениците – съм Наско от казармата“. През смях обаче казва, че ако преди 15 години не е смятал за вярно, че Б.Т.Р. са наричани „рокдинозаври“, то след 30 години на сцена, това може и да е вярно.

„Даваш си сметка колко си пораснал, не остарял, и колко много време е минало от издаването на първия албум“, казва Наско.

Между 1992 и 2021 г. БТР има издадени 13 албума, а 11 от тях са с участието на Наско. Съставът е подгрявал и участвал в концерти на Iron Maiden, Motorhead, Whitesnake, Deep Purple, Nazareth и други.

След всичко това обаче можете да срещнете една мисъл, която Наско винаги повтаря в интервютата си:

„Имам много важен принцип в живота – винаги трябва да търсиш първо доброто у човека, но ако те разочарова… прав му път!“

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036

Arhiv