Наско от Б.Т.Р. и цветето от Луната за българската рок музика

Атанас Пенев се ражда 27 февруари 1971 г. в София. Още в детската градина излиза на сцената, но по думите му разбира, че има талант за пеене чак в училище.

„Пеех вкъщи. Бях в пети-шести клас. Сам с касетофона. Но постепенно се понаучих“, казва Наско и добавя, че в първата си банда влиза в девети клас, но тя просъществува много кратко.

„Когато чух първия си запис от живо изпълнение, бил съм на 16-17 години, направо се ужасих. И сега много не обичам да се слушам. Намирам си грешки.“

Той определя за свои идоли, от които като малък се е учил, Рони Джеймс Дио, Дейвид Ковърдейл и Брус Дикинсън.

Точно това е времето, в което попада в групата „Никога преди“, от която е част докато влиза в казармата. Дори и в униформа той продължава да пее.

„В казармата бях в хора. Пеех в представителния ансамбъл на Строителни войски в София. Не съм носил пушка. Не съм давал и тон за песен, защото там всички бяхме певци“, разказва той пред 24 часа. По думите му тогава едно от нещата, които най-много го затрудняват, е било четенето на нотите и множеството произведения, които е трябвало да запомни. Себе си описва като „слухар“, който запомня мелодията и текста.

След като отслужва дълга си към Българската армия Наско не изскача направо на сцената. Той започва работа в Националния институт по метеорология и хидрология към БАН като аеролог. Прави го две години. Работи още и като барман, но желанието му да твори музика не го напуска.

Последователно е част от групите „Сателит“ и „Бард“. Всичко обаче се променя, когато през 1993 г. се присъединява към Б.Т.Р., заедно с друга основна част днешния състав китаристът Славчо Николов. От по-старите членове пък е останал басистът и вокал Иван Калфов.

Тримата, заедно с Кирил Божков и Георги Милев създават албума „Feel the life“, с който постепенно започват да трупат популярност с изпълнения по турнета и клубове.

През 95-та обаче е един от най-незабравимите моменти за Наско и неговите колеги. Тогава по време на концерта на световните легенди Iron Maiden в София Б.Т.Р. са подгряваща група.

„Ние не бяхме все още познати на публиката и успяхме да обърнем настроенията на 5000 човека, които бяха дошли да чуят Maiden, а след края на нашия 20-минутен сет викаха „Още!“. Това е нещо, което не се забравя и ни даде криле, за да работим за нашите песни, за нашата музика“, казва Наско в интервю пред Dir, години по-късно.

„Всички от Iron Maiden се бяха наредили отстрани да ни гледат“, казва още той.

През годините, в които трупат участия и стават все по-известни, музикантите не спират да работят в студиото. През 1997 г. пък към групата се присъединява и четвъртото парченце от настоящия и състав на групата – барабанистът Илиян Диков.

През 97-ма на бял свят се появява „Б.Т.Р. ‘97“, от който са хитовете „Елмаз и стъкло“, „Хей, момиче“, „Хвани живота си в ръце“ и други.

Годината е още по-успешна, защото в нейния край е записан и един от най-големите хитове „Спасение“. Тя се превръща в химн на движението за борба с наркотиците в страната и дори попада в програмата в някои училища.

„Ние например внимателно избираме каузите, за които се борим. Има една, за която не сме спирали да даваме своя принос – борбата срещу наркотиците“, казва Наско и добавя, че според него артистите и спортистите трябва да вземат отношение по важните теми в обществото.

Той казва, че едно от нещата, за които е щастлив и благодарен, е че заедно с колегите си е останал в България. По думите му в началото на 90-те носи голяма радост заради свободата след падането на режима.

„Искахме да сме в България, да сме част от демократичния процес. Да направим така, че да се случи рок музика. Често си говорим в групата, че ако беше останал старият режим, ние нямаше да можем да се занимаваме с музиката, която искаме“, казва още той.

Въпреки, че близо три десетилетия е сцена нито той, нито колегите му от Б.Т.Р. не мислят за отказване или за това да спрат да правят музика. Групата постоянно планира турнета и участия, а не остава по-назад и възможността за издаване на нов албум.

Освен звезда обаче през 30-те години на сцена Наско и колегите му стават и много близки с колегите си от други големи рок групи като Сигнал, ФСБ, Щурците. Дори и за тях, по-„старите“, Наско е сред най-добрите в професията.

„Една група е добра, колкото певецът ѝ е добър. Отнася се за БТР на 100% това нещо. Каквото и да му дадеш, и най-тъпата песен да му дадеш, той ще направи така, че е писана за него“, казва фронтменът на група Сигнал Йордан Караджов.

Той и Б.Т.Р. често получават и признание от най-големите в музиката, които ги избират за част от представянията им в България, а и по фестивали извън страната. Някои от тях не могат да повярват какво означава карето български рокаджии за феновете в страната.

„Когато подгрявахме „Whitesnake“ в Каварна, докато сме изпълнявали „Елмаз и стъкло“ и 30 000 човека пееха с нас, Дейвид Ковърдейл излязъл от гримьорната и казал: „Кои са тия по дяволите?!“, разказва фронтемнът на Б.Т.Р.

Въпреки успехите и славата той твърди, че не се променя и за „съучениците, с които се виждам често, съм Наско от „Б” клас, за съказармениците – съм Наско от казармата“. През смях обаче казва, че ако преди 15 години не е смятал за вярно, че Б.Т.Р. са наричани „рокдинозаври“, то след 30 години на сцена, това може и да е вярно.

„Даваш си сметка колко си пораснал, не остарял, и колко много време е минало от издаването на първия албум“, казва Наско.

Между 1992 и 2021 г. БТР има издадени 13 албума, а 11 от тях са с участието на Наско. Съставът е подгрявал и участвал в концерти на Iron Maiden, Motorhead, Whitesnake, Deep Purple, Nazareth и други.

След всичко това обаче можете да срещнете една мисъл, която Наско винаги повтаря в интервютата си:

„Имам много важен принцип в живота – винаги трябва да търсиш първо доброто у човека, но ако те разочарова… прав му път!“

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036