НАТО на 75. Ще остане ли алиансът смислена организация

НАТО има с какво да се похвали на 75-ата си годишнина.

Доскоро беше проблематично решението, че страните членки трябва да отделят за отбрана 2% от брутния си вътрешен продукт (БВП). Но тези нива вече са достигнати в две трети от 32-те държави, а догодина ще бъдат вероятно и три четвърти. Вече се провежда и мащабна реорганизация на отбранителните потенциали в Европа. Към момента страните от НАТО разполагат с войски от близо 500 000 добре подготвени кадри за отбранителни операции. Военно-промишленият комплекс на страните в Европа се разраства и модернизира ускорено.

Списъкът на постиженията е дълъг, но основанията за тревога са много по-големи.

Ситуацията в Украйна дава не само яснота по приоритети за години напред. Руската агресия води до необходимостта от ново дефиниране на Алианса, каквото не е ставало по повод Босна и Косово, Афганистан, Либия. В постсъветска среда от НАТО се очаква да възстанови функциите си по възпиране и въздържане на Русия. Такава задача налага и съответната нова адаптация.

В последната година Путин успя да осигури подкрепа на редица страни от т.нар. глобален юг. В тази разнолика група са Китай, Северна Корея, Иран, все повече с Индия, а и с държави от Южна Америка и Африка. Освен че осигуряват военни доставки, те частично компенсират загубените от Русия европейски пазари и щетите от санкциите. Как отговарят страните от НАТО на тази международна стабилизация на Русия засега не е ясно. Постигайки различни форми на сътрудничество – от директен договор със Северна Корея до по-прикрити с Китай – Русия си набавя алтернативи на ситуацията от предвоенния период.

Цикличният ход на империята

Поредица от руски империи в последните столетия са обърнати на запад и правят циклични опити за западноевропейски тип цивилизоване на руското общество. Днес обаче Русия отчаяно търси в други посоки.

Новите съюзни конфигурации са проблематични и нестабилни. Путин разбира много добре, че Русия е интересна за новите си партньори на първо място с опозицията срещу западния свят, конкретизирана във войната с Украйна и на второ – с природните си ресурси.

Ако Путин загуби войната, щетите в отношенията му със страни като Китай, Иран Индия и дори Северна Корея, ще са огромни. И обратно, при успех на Русия в Украйна, НАТО ще се изправи пред блок от руски съюзници. По тази причина страните от алианса не могат да си позволят да отстъпват пред Русия.

Успехът на НАТО в голямото изпитание пред агресията на Русия има два аспекта. Първо, директно засилване на отбранителните капацитети в Европа. Но второ, нужна е нова стратегическа концептуализация по въпроса какво се прави, когато срещу теб стои имперски манталитет, амбиции и митология.

Двете страни на монетата

По първата страна, отбранителната мощ на страните от НАТО би следвало да се качва над 2%, дори над 2.5%. Но тя трябва да се реорганизира териториално и да се пренасочи към чувствителната граница между Източна Европа и Русия.

Като цяло силите на НАТО са физически концентрирани в Западна Европа. Към момента процесът на изместване е в началото си, в по-голяма степен към Полша и Балтика. Но това изисква ускорение и график за изпълнение.

По втората страна, страните от НАТО имат да отговорят на един епохален политически и културен въпрос: какво прави алианс на либерални демокрации, когато срещу него стои империя. „Империя“ започна да става клише, но думата трябва да се разбира с по-тесните си терминологични значения.

Империята е голямо и разнородно политическо тяло, чиито център не признава граница пред себе си и не приема, че релацията „аз-друг“ в отношенията между държавите е фундаментална. Имперският фактор поражда импулси по движение напред, отвъд временната собствена граница. На практика това води до стремеж към самоцелно поглъщане на нови територии.

Днес НАТО – повече като общност, отколкото като отбранителна институция – трябва да намери своя ефективен подход към този проблем. Пакетите санкции срещу Русия са необходими, но не са достатъчни.
Страните в кръга на НАТО би следвало да лансират по-ясна политика на ескалираща изолация на Русия предвид факта, че тя се държи като имперска сила, която не признава модела на модерна държава от Вестфалия.

Държавите от НАТО стоят пред необходимостта да обмислят комплекс от политики в две фази. Едната е конкретната защита, последвана от условия за сигурност и от членство на Украйна в НАТО. Втората е по-радикално затваряне на Русия.

Какво е „радикално затваряне“ на Русия

Без да е декларирана с драматичен манифест – както е „Желязната завеса“ – в момента границата с Русия на практика е втвърдена чрез санкциите, освобождаването от руските енергийни доставки, ограничаването на комуникации от всякакъв род. Изглежда този процес няма смислена алтернатива и трябва да бъде засилен.

Ако на срещата във Вашингтон бъде даден знак за такъв тип политика, щетите, които Доналд Тръмп би нанесъл на Алианса, макар и неизбежни, ще са поносими. Това е и естественият начин, по който Европа ще поеме по-активна роля отвъд ангажимента за повишаване на военните бюджети. В крайна сметка износът на САЩ за Европа доближава 50% и една нестабилност на континента ще доведе до големи загуби в Америка.

Ако не друго, хаотичният Тръмп разбира тези съотношения. За да намалят риска от Тръмп-2, членките на НАТО в Европа нямат друг път, освен да поемат още инициативи в отбранителните политики.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036