НАТО показва първи признаци на стратегическо разцепление

Снимка: Marlene Awaad/Bloomberg

Докато съюзниците от НАТО обсъждат условията на евентуално мирно споразумение между Русия и Украйна, в редиците им се появяват признаци на стратегическо разцепление.

С настъпването на втория месец от войната се очертават редица изострящи се дилеми относно условията, които Украйна би могла да счита за приемливи за каквото и да е споразумение, особено що се отнася до гаранциите за сигурност, които членовете на алианса биха могли да предложат на Киев.

Според източници, запознати с дискусиите, проведени през изминалата седмица между лидерите от двете страни на Атлантическия океан, както и с документи, с които се е запознала агенция Bloomberg, съществуват различия и по въпроса дали разговорите с президента Владимир Путин са полезни, или не. Съществуват и различия по отношение на това какви допълнителни оръжия да се изпратят на Украйна.

Някои от тези различия излязоха наяве през уикенда, след като президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че Путин не може да остане на власт, а след това донякъде смекчи тона си, тъй като коментарите му предизвикаха критики.

„Не бива да ескалираме нито с думи, нито с действия“, заяви президентът на Франция Еманюел Макрон пред френската телевизия, запитан за изказването на Байдън. За да се избегне военна конфронтация, целта е да се постигне прекратяване на огъня сега и след това изтегляне на руските войски с дипломатически средства, каза Макрон.

Берлин е на подобна позиция. Главният говорител на канцлера Олаф Шолц Щефан Хебестрит заяви пред репортери в понеделник, че „с оглед на ужасните кадри, които в момента трябва да преживяваме вече няколко дни и всъщност седмици, най-високият приоритет за момента е да успеем да постигнем прекратяване на огъня, за да може убийствата да спрат“.

В понеделник Шолц обсъди преговорния процес с украинския президент Володимир Зеленски.

По време на срещата на върха на лидерите на НАТО миналата седмица Шолц предупреди да не се предприемат прибързани действия, като например отказ от Учредителния акт НАТО-Русия. Според двама служители, запознати с дискусиите, отмяната на това споразумение би затворила окончателно вратата към Москва и би премахнала обвързващите ангажименти за разполагане на войски и за двете страни.

Въпреки че Русия е изгорила всички мостове за сътрудничество в обозримо бъдеще, германското правителство вижда възможността Учредителният акт и неговите насоки все още да бъдат необходими някой ден, казва един от хората. Отказът от него би бил символичен жест, който няма да помогне за спиране на войната, казва друг източник. В края на краищата съюзниците ще трябва да намерят начин да се справят с Путин, независимо дали това им харесва, или не, добавя вторият източник.

Очаква се италианският министър-председател Марио Драги да разговаря с Путин тази седмица и да го призове за прекратяване на огъня и за създаване на хуманитарни коридори.

Според един от документите други членове на НАТО смятат, че диалогът, който Париж и Берлин водят с Кремъл, е контрапродуктивен и може да изиграе лоша шега на руския президент.

Великобритания, Полша и други държави от Централна и Източна Европа – с изключение на Унгария – са скептични, че президентът на Русия има сериозно намерение да преговаря за приемливо мирно споразумение, става ясно от същия документ.

По време на срещата на върха на НАТО полският президент Анджей Дуда е попитал останалите лидери дали наистина вярват, че преговорите при условията, предложени от Путин, могат да успеят и са приемливи. Който подкрепи тези условия, ще подкрепи Русия, каза един от източниците за смисъла, който Дуда е имал предвид в изказването си.

Онези, които биха подтикнали Украйна да се съгласи на мирно споразумение без пълното изтегляне на руските войски, „служат на Путин“, казва пред Bloomberg дипломат от една източноевропейска държава. А тези, които често протягат ръка към Путин, „го правят само за целите на своите кампании“ във вътрешен план.

Министър-председателят на Обединеното кралство Борис Джонсън също е скептичен към намеренията на Путин, казва друг източник. Преди срещата Джонсън заяви пред репортери, че Путин вече е преминал червената линия с действията си в Украйна.

„Правилно е да се възползваме максимално от всяко възможно споразумение, постигнато чрез преговори, но очевидно трябва да сме наясно с факта, че той не е изпълнил обещанията си“, заяви в понеделник Макс Блейн, говорител на министър-председателя. „През цялото време сме свидетели на това как Путин казва едно, а прави друго и затова това е наложително да съдим за него и режима му по това как действат“.

Според високопоставен британски служител въпреки неуспехите на терен Великобритания не вярва, че стратегическите цели на Путин са се променили.

Други двама високопоставени дипломати от групата на държавите, които се съмняват в диалога с Путин, заявиха пред Bloomberg, че се притесняват, че Макрон може да подтикне Зеленски да се съгласи на неутралитет при условията на Русия в замяна на прекратяване на огъня. Те обаче отбелязват, че Макрон ясно е отхвърлил исканията на Москва по отношение на териториалната цялост и суверенитета на Украйна.

Зеленски заяви, че е готов да приеме неутрален статут като част от мирно споразумение с Русия, но че такъв пакт трябва да бъде придружен от гаранции за сигурност и да бъде подложен на референдум.

Един от дипломатите заяви, че оставянето на отворени въпроси за територията на Украйна за бъдещи дипломатически преговори рискува да повтори грешките от миналото и ще усложни обхвата на евентуалните гаранции за сигурност. А високопоставен западноевропейски служител поставя въпроса дали гаранциите ще се отнасят до международно признатите граници на Украйна, или до тези, които възникват след войната, показва друг документ, видян от Bloomberg.

Макрон заяви, че разговаря с Путин, защото Зеленски го е помолил за това, както и за да се опита да осигури хуманитарни коридори. Дипломат заяви, че Макрон може да предаде на руския президент и информация за това колко зле върви войната за неговите войски, тъй като околните около Путин вероятно не смеят да му разкрият пълната картина.

Служител на Елисейския дворец заяви, че Франция не прави нищо, без да се консултира със Зеленски. Франция иска пълното изтегляне на руските сили, добави служителят, като отбелязва, че Макрон казва това публично.

Президентът на Украйна многократно е заявявал, че няма да прави компромиси с териториалната цялост на страната си.

Европейските правителства са разделени по подобен начин по въпроса дали да разширят обхвата на санкциите, така че да обхванат и руския енергиен сектор.

Друга област на несъгласие между съюзниците е доколко силно трябва да въоръжат Украйна, тъй като преценяват опасенията, че притиснатият в ъгъла Путин може да прибегне до използването на оръжия за масово унищожение. Съюзниците също така са категорични, че при вземането на тези решения няма да обмислят пряко военно участие на НАТО във войната.

Лидерите на Великобритания, балтийските държави и повечето източноевропейски страни призоваха съюзниците да изпратят повече оръжия на Киев, включително противовъздушни, за да могат украинските сили да продължат да отблъскват руските атаки и бомби, твърдят хора, запознати с дискусията в НАТО.

Високопоставен служител е казал на колегите си, че Путин не се нуждае от извинение, ако иска да действа, той просто ще си измисли такова, става ясно от един от документите. Въпреки че са предоставили на Украйна военна подкрепа, някои западноевропейски правителства отбелязаха, че има ограничения за видовете оръжия, които могат да бъдат предоставени, поради опасения, че събитията могат да излязат извън контрол, показва документът.

Френски служител заяви, че изпращането на танкове – което Макрон публично изключи – и самолети би наляло масло в огъня и би било коз в ръцете на хардлайнерите в Москва.

В същото време човек, запознат с мисленето в Москва, похвали Макрон, като заяви, че позицията му е положителна и полезна за избягване на по-нататъшна ескалация. Макрон разбирал, че изпращането на оръжия в Украйна само ще създаде повече цели за руската армия и ще затрудни прекратяването на огъня, е казал източникът.

Запитан за това, че Макрон е обявил оръжия като танкове за червена линия, Зеленски заяви пред списание Economist, че Франция се страхува от Русия и че Борис Джонсън е лидер, „който помага повече“.

https://www.investor.bg/