„Натрупани като палачинки“. Как корупцията в строителството уби хиляди

Един град в Турция изпъква на фона на разрушенията, предизвикани от земетресенията в началото на февруари. Ерзин се намира в турската провинция Хатай – центърът на района, поразен от бедствието.

Въпреки това там няма нито един загинал. Пострадали са няколко къщи и минаретата на джамиите, но нито една сграда не е рухнала. Как е възможно това?

В Ерзин повечето жилищни сгради са еднофамилни или четириетажни блокове. Най-високото строителство е на шест етажа и сградите са сравнително нови. Но има и друго – местните власти не допускат да се строи в нарушение на правилата.

Кмет на Ерзин е 44-годишният Йоккеш Елмасолу от опозиционната Републиканска народна партия. Той управлява града от 2019 г. Казва, че той и екипът му активно са се борили с незаконното строителство.

„Не съм допускал незаконно строителство по никакъв начин. Независимо че някои хора са се опитвали да го правят“, казва той, цитиран от „Хюриет“.

„Първоначално ни беше трудно да ги преследваме, защото нямахме достатъчно персонал. По-късно ги предавахме на прокуратурата и започвахме действия по разрушаване на незаконните постройки.“

Докато скърбят за загубата на своите близки, сред оцелелите от земетресението на 6 февруари все повече се надига гняв заради разкритията, че много от сградите не са построени качествено, а изискванията за противоземетръсна безопасност са пренебрегнати.

Близките на жертвите обвиняват властите в корупция и липса на контрол върху строителството, които са са довели до безпрецедентен мащаб на бедствието. Същото казват и редица експерти.

„Моля, вземете мерки“

Земетресението с магнитуд 7,8 по Рихтер, което удари югоизточна Турция близо до границата със Сирия на 6 февруари, е най-смъртоносното в новата история на страната. Загиналите в страната вече са над 40 000, повече от 80 000 са ранени, а не е ясно колко още остават затрупани под срутилите се около 7500 сгради.

Спасителните екипи продължават да работят в опит да извадят още хора, останали живи като по чудо, но шансовете все повече намаляват.

Турция е разположена на две разломни линии и опасността от земетресения е висока.

Когато през януари 2020 г. земетресение удари Елазиг, североизточно от зоната на бедствието сега, геологът инженер проф. Наджи Горур от Истанбулския технически университет прогнозира по-късен трус на север от Адияман и Кахраманмараш. Това са най-засегнатите райони от труса на 6 февруари.

„Предупредих местните власти, губернаторите и централното правителство. Казах: „Моля, вземете мерки, за да подготвите градовете си за земетресение“. Тъй като не можем да ги спрем, трябва да намалим щетите, причинени от тях“, коментира той, цитиран от Дойче веле.

Турското законодателство предвижда специални изисквания за строителството, които целят да ограничат риска от щети при трусове. Първите такива правила са въведени преди 80 години.

Последното им затягане е през 2018 г. Преди това са променени след земетресението през 1999 г., когато загиват 17 000 души. Според новите правила структурите в земетръсни зони трябва да бъдат конструирани от висококачествен бетон с метална арматура. Колоните и гредите също трябва да поемат ефективно удара на земетресенията.

„Нередностите са се превърнали в правило“

Въпросът е спазват ли се тези правила. А отговорът на редица експерти е отрицателен.

Инженерът Джемал Гьокче каза пред АРД, че един от основните недостатъци на строителството в Турция е, че често сгради се издигат без разрешителни, а на някои, които съответстват на изискванията, се правят надстройки.

Тези незаконни допълнителни етажи обременяват строителната конструкция, която не е изчислена за подобна тежест, така че сградата би могла да се срути и без земетресение. Инженерът дава пример със сграда, която първоначално е имала само пет етажа, а по-късно върху нея незаконно са добавени още три. В крайна сметка в отломките ѝ загиват 21 души.

„Това е съществувало и в миналото, но сега се е превърнало в нещо обичайно. Живеем във време, в което нередностите са се превърнали в правило“, каза Гьокче.

Инженерът Кемал Дограр, който живее във Великобритания, но след земетресението се е върнал в родния край, смята, че отговорни са не само строителните компании.

„Всъщност тук бяха позволили строеж на най-много пет етажа, но в крайна сметка построиха няколко етажа повече, с което сградата стана по-висока от нормалното. Целият регион тук е добре известен като рискова земетръсна зона и въпреки това общината е разрешила строеж на сграда, по-висока от пет етажа“, каза той.

Един от водещите специалисти по земетръсно инженерство в Турция – проф. Мустафа Ердик, каза, че огромният брой човешки жертви се дължи на неспазването на строителните норми.

„Допускаме щети, но не и такъв тип щети – с етажи, които са натрупани един върху друг като палачинки. Това е трябвало да бъде предотвратено и създава такива жертви, каквито видяхме“, каза той пред Би Би Си.

„Човек трябва да се запита: защо въобще са допуснали подобно нещо, кой е дал зелена светлина на строителите?“, каза юристката Фиген Чалишкушу.

„Амнистия“ за незаконно строителство

Отговорът на този въпрос се крие в практиката на турските власти периодично да дават т. нар. строителна амнистия, която узаконява сградите, строени в нарушение на правилата.

От 60-те години на миналия век Турция обявява периодично строителни амнистии. Това са законови изключения, които позволяват да не се плащат такси при строителство за сгради, които са построени без нужните сертификати за безопасност.

Последната подобна амнистия е обявена през 2018 г. Според данни, публикувани от турски журналисти, най-малко 75 000 сгради в земетръсната зона от 6 февруари са се облагодетелствали от такива строителни амнистии.

Няколко дни преди трагедията турските медии съобщиха, че нова амнистия ще даде възможност да бъдат включени и сгради след 2018 г.

Геологът Селал Сенгор коментира пред медиите, че позволяването на това в страна, „нашарена от разломи“, е равносилно на престъпление.

След смъртоносното земетресение удари Измир през 2020 г., турските медии установяват, че 672 000 сгради в района са се възползвали от последната амнистия в страната.

В доклад след трагедията се цитира Министерството на урбанизация в Турция, което съобщава, че от 2018 г. насам повече от 50% от сградите – или почти 13 милиона постройки – са издигнати в нарушение на регулациите.

От Би Би Си са изпратили ново запитване до министерството.

„Нито една сграда, конструирана от нашата администрация, не се е срутила. Оценката на щетите продължава“, отговарят от там.

Разследване на Би Би Си успя да идентифицира няколко примера за сринати сгради след труса на 6 февруари.

Една от тях се намира в Малатия. Тя е завършена миналата година и е рекламирана като „постройка, изцяло съобразена с най-високите стандарти при земетръсно строителство“. Според компанията използваните материали са първо качество. Въпросната реклама вече не е достъпна.

Друг голям комплекс с апартаменти – в пристанищния град Искандерун, също не издържа на труса. Според строителната компания блокът е завършен през 2019 г., но въпреки това сградата е почти изравнена със земята.

Сеизмолозите са категорични – макар трусовете да бяха изключително силни и продължителни, ако сградите са конструирани според стандартите за безопасност, те биха издържали. Много от тях не отговарят на правилата, но са „амнистирани“.

„Можем да заключим, че от хилядите срутени сгради, почти всички не са конструирани в съответствие с минималните изисквания за земетресения“, каза проф. Дейвид Александър от отдел Кризисно планиране и мениджмънт на университетския колеж в Лондон.

Закъснели арести

На фона на нарастващото обществено недоволство властите в Турция съобщиха, че разследват 163 души заради срутвания на сгради. По данни на турската държавна Анадолска информационна агенция над 50 от тях вече са арестувани.

Турският вицепрезидент Фуат Октай обвини строителните фирми и каза, че те са натрупали огромни печалби от лошо строителство.

„Разследванията започнаха и ние ще преследваме тези хора до последно“, каза Октай.

Сред задържаните освен предприемачи са и строителни надзорници и отговорници на обекти. Някои от тях са арестувани в при опит да напуснат страната.

Такъв е случаят на Мехмет Яшар Кошкун – изпълнител на проекта за 12-етажна жилища сграда с луксозни апартаменти в Антакия, провинция Хатай, срутила се при земетресението. Той е спрян на летището в събота, докато се опитва да избяга в Черна гора. Той твърди, че не знае защо сградата му се е срутила.

Друг строител, Ибрахим Мустафа Унчуоглу е арестуван, след като при проверките на срутилите се сгради в епицентъра на земетресението в Газиантеп, е било установено, че е проявил небрежност при строителството им, съобщиха от прокуратура. Най-малко 9 души са загинали при рухването на тази сграда.

„Това е хазарт. Това е лотария“

Кметът на Ерзин, където всички 42 000 жители са оцелели обаче смята, че отговорността е и на властите, които не контролират спазването на правилата.

„Цялата отговорност е оставена на строителите и на самите собственици на имотите. Прекалено много нови сгради получават разрешения. Често никой не проверява обекта в края на строителството, а дава оценка само по снимки“, казва Йоккеш Елмасолу пред „Зюддойче цайтунг“.

„Това е хазарт. Това е лотария. Не може да се прави строителен надзор по този начин.“

Според него незаконните строежи трябва да се разрушат.

„Когато събориш 10 сгради, вече никой не си позволява да строи немарливо“, добавя кметът.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036