Годината е 1992ра. В унгарския град Сексард се провежда Европейско първенство по вдигане на тежести. Фаворити за отборната победа са България и Сборен отбор, съставен от състезатели от вече бившия СССР. Очакванията се оправдават и двата отбора печелят по 5 титли.
Успехът за България и в частност за Николай Пешалов е още по-голям, тъй като последният успява да надделее над определяния за най-добър щангист в историята Наим Сюлейманоглу.
През следващите три десетилетия постижението от Сексард остана недостижимо за българските състезатели по вдигне на тежести. Това обаче се промени през миналата седмица, когато българският национален отбор триумфира на Европейското първенство в Тирана.
При мъжете българските щангисти спечелиха 8 медала в двубоя – 5 златни, един сребърен и два бронзови, завършвайки на първо място в отборното класиране.
Злато завоюваха Ангел Русев, Иван Димов, Валентин Генчев, Дейвид Фишеров и Христо Христов. Световният шампион Карлос Насар стана вицешампион, а Габриел Маринов и Божидар Андреев се окичиха с бронз.
Общо в отделните движения бяха завоювани 13 златни, 5 сребърни и 5 бронзови медала, като Мария-Магдалена Кирева спечели сребърен медал в изхвърлянето в категория до 76 кг. при жените.
Въпреки големия успех, повечето състезатели не изразиха бурна радост от постигнатото. Основна причина за това са скандалите във федерацията по вдигане на тежести, които доведоха до лоша организация, намалени или липсващи средства за подготовка и премии, както и пълното спиране на парите за треньорския щаб, воден от Иван Иванов.
„Искам да благодаря на старши-треньора Иван Иванов и неговите помощници – те ни подкрепяха и заради нас изтърпяха толкова лишения в последните няколко месеца. Ако не бяха те, нямаше да издържим толкова месеци без финансиране“, каза спечелилият втора поредна европейска титла при мъжете Ангел Русев.
„Пет месеца седяхме без заплати. Успяхме по някакъв начин, благодарение на треньорите, да продължим да тренираме, защото кой нормален човек продължава да работи, ако не получи пет месеца заплата“, каза друг от шампионите Христо Христов.
През май 2021 г. с гласовете на 24 от общо 30 клуба начело на федерацията беше избран бизнесменът Ариф Маджид. С множество обжалвания и забавяния чрез процедури реално начело на федерацията все още стои управлявалият 10 години щангите Неделчо Колев.
Управлението му в последните месеци води до ситуация със забавяне на плащанията. Освен това България загуби възможността да бъде домакин на Европейското първенство, а младежкият отбор на страната пропусна Световното първенство, което се проведе в началото на май в Гърция.
„Състезателите ни, някои от тях на световно ниво дори при мъжете, са демотивирани. От началото на годината те не са получавали заплати и стипендии, а сега са шокирани от факта, че след толкова дълга и качествена подготовка им се отнема възможността да участват на световно първенство и да се докажат“, каза в началото на май старши-треньорът на националите Иван Иванов.
Няколко седмици по-късно състезателите все пак получават пари, но такива не са предвидени за треньорите, а според тях Неделчо Колев дори предприема действия за смяната им. В тази ситуация треньорите обаче не се отказват, а със собствени средства и с личните си автомобили отиват в Тирана.
„Историческият успех в Албания е два пъти по-ценен, защото е въпреки цялата агресия срещу националния отбор и специално срещу Иван Иванов. Те бяха без подкрепа, без дори разбиране на многото проблеми, стоварили се връз тях напоследък“, каза избраният за президент на федерацията Ариф Маджид.
В спора се намеси и министърът на спорта Радостин Василев, който предупреди федерацията, че ако вътрешните проблеми не бъдат изяснени, държавата ще спре финансирането на спорта.
Заради проблемите в последните месеци българските състезатели получават оферти от други федерации да се състезават за техните национални отбори. Най-активна в това отношение е Катар, която предлага договори на Карлос Насар, Божидар Андреев и Мартин Тошев. Тримата обаче продължават да се състезават за България.
Показателен за желанието на щангистите ни да се състезават за България е случаят на Дейвид Фишеров. Той е австриец, но се мести в България, кандидатства за гражданство и в крайна сметка го получава. По-късно решава да промени и фамилното си име. Казва, че това е знак за уважение и благодарност. Днес той живее в Сливен.
